Една от най-противоречивите фигури в историята на ВМРО

На 26 август 1896 г. в Ново село край Щип, днес в Северна Македония, е роден Иван (Ванче) Михайлов Гаврилов – една от най-значимите и същевременно противоречиви фигури в историята на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) и македонското освободително движение през XX век.

Михайлов произхожда от семейство, свързано с революционното движение. Баща му Михаил Гаврилов и чичо му Атанас Михайлов са дейци на ВМОРО, а другият му чичо – полковник Спиридон Михайлов. Иван Михайлов учи в Солунската българска мъжка гимназия „Св. Кирил и Методий“, а след разделянето на Македония през 1913 г. продължава образованието си в Скопие.

След Първата световна война постъпва като студент по право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Именно тогава е поканен от Тодор Александров да стане негов личен секретар в задграничното представителство на ВМРО в София. Михайлов е сред основателите и първи председател на студентското дружество „Вардар“.

Начело на ВМРО

След убийството на Тодор Александров на 31 август 1924 г. Иван Михайлов е избран за член на Централния комитет на ВМРО. В последвалите вътрешни конфликти той постепенно се налага като фактически ръководител на организацията.

Периодът на неговото управление е белязан от засилване на въоръжената борба и използването на индивидуален терор като средство за постигане на политическите цели на ВМРО. Организацията извършва нападения, атентати и саботажи срещу югославските и гръцките власти, а дейността ѝ води до тежки ответни репресии.

През 1928 г. е убит Александър Протогеров, след като отношенията му с Михайлов се изострят. Събитията задълбочават вътрешните конфликти във ВМРО и допринасят за нарастващото обществено противопоставяне около организацията.

Конфликтът с югославската власт

Под ръководството на Михайлов ВМРО продължава активната си дейност във Вардарска Македония. Организацията изгражда структури, поддържа контакти с български обществени и политически среди и организира петиции до международни институции в защита на населението, определящо се като българско.

През 30-те години Михайлов установява контакти и с хърватското усташко движение, водено от Анте Павелич, като двете организации търсят възможности за съвместни действия срещу Кралство Югославия.

Дейността на ВМРО предизвиква сериозна реакция от страна на югославските власти, които засилват военното и полицейското присъствие във Вардарска Македония и укрепват границата с България.

Забраната на ВМРО и изгнанието

След Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. българското правителство предприема решителни действия за прекратяване дейността на ВМРО. Иван Михайлов е обявен за издирване и през септември същата година напуска нелегално България заедно с Менча Кърничева.

Следват години на изгнание в Турция и Полша, а по-късно и в Хърватия. По време на Втората световна война Михайлов поддържа контакти с германски и италиански представители и обсъжда различни варианти за политическото бъдеще на Македония.

През 1941 г. той се установява в Загреб. Впоследствие участва в инициативи за създаване на въоръжени формирования от бивши активисти на ВМРО, предназначени да действат срещу комунистическите партизани в района на Егейска Македония.

През 1944 г. Михайлов пристига в Скопие с намерение да участва в политическото развитие на Македония. Той обаче отказва да провъзгласи германски проект за независима Македония, тъй като според собствените му оценки Германия и България губят войната и подобна стъпка би довела до ненужни жертви.

Последните десетилетия в Рим

След края на Втората световна война Иван Михайлов се установява в Рим, където живее до края на живота си. В изгнание публикува множество статии, брошури и книги, сред които петтомните му „Спомени“, „Македония – Швейцария на Балканите“ и „Сталин и македонският въпрос“.

През следващите десетилетия Михайлов продължава да защитава виждането си за българския характер на ВМРО и за българската идентичност на значителна част от населението на Македония. Впоследствие българските власти поддържат контакти с него, свързани с българската политика по македонския въпрос.

Иван Михайлов умира в Рим на 5 септември 1990 г., година преди провъзгласяването на независимостта на Република Македония.

Фигурата му и до днес предизвиква различни исторически оценки. За едни той е символ на борбата за българските национални интереси в Македония, а за други – спорна политическа фигура, свързана с насилието и терористичните методи на ВМРО през междувоенния период. В последните си интервюта Михайлов отново потвърждава българския характер на ВМРО и собственото си българско самосъзнание.

източник: Единъ Завѣтъ