Историята на българския лев

Българският лев е можело да се казва и франк по идея на Стефан Стамболов. На 1 август ще се навършват 140 години от първата българска банкнота, тя е на стойност 20 лева и е с номер 1.

Българският лев е определен в Топ 5 за една от най-красивите банкноти в света като дизайн, изпреварена от еврото, но следвана от американския долар.

Историята на българския лев започва след възстановяването на българската държава през 1878 година. 

Законът за правото на рязани монети в Княжествотo, въведен на 4 юни 1880 г., поставя началото на паричната единица, като през следващата година са изработени първите монети. Тогава левът е имал стойност, равна с тази на френския франк.

Въпросният закон определя количеството злато, сребро и мед в различните монети и ограничава общото парично предлагане до 15 млн. лева. 

Въпреки че наредбата постановява триметален стандарт, към онзи момент в обращението преобладават сребърните монети. Причина за това е по-голямата печалба за държавата от сребърните монети вследствие на намаляващата стойност на среброто спрямо златото в края на 19 век.

Друга причина е стремежът към премахването на сребърните руски рубли от обращение, като този процес продължава и през следващите няколко години.

През 1885 г. БНБ започва да емитира и банкноти, което обаче предизвиква масово недоволство у хората, поради недоверието им към изцяло новата концепция за хартиени пари. 

Левът преминава през икономически кризи и девалвации – това са годините на Балканските и двете Световни войни.

Обезценяване се наблюдава особено след Втората световна война, когато хиперинфлацията и липсата на икономическа стабилност налагат реформи. Едната е от 1952 г., а именно първата парична реформа в комунистическия период. Старите пари се заменят с нови в съотношение 100:1.

Следващата е от 1962 г. – този път съотношението е 10:1. Тогава се въвежда и нов дизайн, отразяващ символиката на социалистическата държава – гербове, работници, Георги Димитров.

След 1989 г. левът отново преминава през турбулентни времена. Началото на 90-те години носи срива на държавния контрол върху икономиката и сериозна инфлация.

Вследствие на това се стига до въвеждането на валутен борд през юли 1997 г., фиксиращ лева първо към германската марка, а след това към еврото.

1000 стари лева стават 1 нов. Това е третата парична реформа в историята.

Любопитно е да се знае, че:

1. Българските банкноти от серията след 2003 г. имат едни от най-добрите защитни елементи в Европа, като например холограми, скрит воден знак с портрет и защитна нишка, която става видима на светлина и други

2. До 1952 г. българските монети са се изработвали предимно в чужбина – в градове като Виена, Берлин, Москва. Едва след това в София е основан Монетният двор, който и днес произвежда монети за България и други държави.

3. 100 златни лева от 1894 г. е една от най-редките и ценни български монети. От нея са сечени само 5 000 броя.

Любопитен е факта, че  една монета от  2 стотинки от 1981 г. е една от най-ценните от нумезматична гледна точка. При нея не важи българският израз "Ще те направя на 2 стотинки", което значи ще те унижа или разоблича.

Тя е част от серия, посветена на 1300-годишнината от създаването на българската държава. Поради ограничен тираж и специфични характеристики, тя е изключително търсена сред колекционерите. Цената ѝ може да достигне до 15 000 лева.

Монетата от 2 стотинки е изработена от месинг и има диаметър от 18 мм. От 1 януари догодина всеки лев и всяка стотинка ще имат само колекционерска и сантиментална стойност. 

Източник: Bulgaria ON AIR