По данни на ООН над 30% от босненците живеят извън пределите на страната

Босна и Херцеговина може да се превърне във "втора Швейцария", защото има гигантски потенциал от млади и добре образовани хора, както и стратегическо положение на Балканите. За целта обаче би трябвало босненските власти да обръщат по-голямо внимание на голямата си диаспора, пише "Берлинер Цайтунг", съобщи Deutsche Welle.

По данни на ООН над 30% от босненците живеят извън пределите на страната. Повечето от тях са емигрирали в резултат от Югославските войни през 1990-те, а днес се смята, че диаспората включва над 2 милиона души. 

Тези хора, макар да живеят в чужбина, носят родното място в сърцата си. Колко обаче продължава да е силна тази връзка със старата родина, пита авторът на статията Ердин Кадунич. Кадунич е политолог, а в своята страница "Балкански преводач" в ТикТок той обяснява живота в Германия на новопристигнали имигранти от Балканите.

Емигрантите внасят милиарди в страната всяка година

Живеещите в чужбина босненци имат огромен принос и за икономиката на своята страна, която без тях би изглеждала значително по-нестабилна. Германското издание цитира данни на Световната банка, според които паричните преводи от диаспората генерират близо 10% от БВП на страната. 

За много босненски семейства това е жизненоважен фактор. Само през 2024 година към Босна и Херцеговина са били преведени 1,94 милиарда евро от чужбина - повишение със 100 милиона евро спрямо 2023 г.

Медалът обаче има две страни, коментира изданието: "Паричните преводи гарантират оцеляването на много хора, но трайната финансова поддръжка поражда и известна летаргия сред младите босненци, които се осланят на роднини в чужбина, вместо сами да демонстрират активност на трудовия пазар".

Политиците в Сараево не чуват гласа на босненците в чужбина

На всичкото отгоре гласът на босненската диаспора в чужбина почти не се чува в самата страна, а и местната политика не прави кой знае колко много, за да се възползва от натрупания ценен опит и необременения поглед на босненските емигранти. Показателен пример в това отношение е състоянието на най-голямата босненска диаспора в Германия - тази в провинция Северен Рейн-Вестфалия. Там вече не съществува босненско консулство, а хора от най-отдалечени места на Германия са принудени да пътуват по стотици километри до Франкфурт, за да уредят консулските си дела. "Диаспората в чужбина явно не интересува твърде много властите в самата Босна", коментира "Берлинер Цайтунг".

"Един ден ще се върна обратно", казват много босненци, но само малко от тях го правят реално, защото ги спират ширещата се корупция, безперспективността, несигурността и липсата на инфраструктура в родината им.

В Индекса за възприятие на корупцията на "Трансперънси интернешънъл" Босна и Херцеговина заема незавидното 114 място, с което е една от най-зле представящите се държави в Европа. Административните трудности, сложната структура на страната и голямото разделение между отделните националности допълнително пречат за развитието, отбелязва и германската обществено-правна медия MDR.

Заради всичко това за мнозина лятната почивка в родното село или град често си остава единствената връзка със страната, от която произлизат. Още повече че самата Босна не показва интерес, нито предлага стимули на желаещите да се завърнат. "Този човешки капитал чисто и просто се игнорира", заключава изданието.

Босна и Херцеговина има голям потенциал

Авторът припомня и друго: за второто и трето поколение, живеещи в чужбина, родината на родителите е само избледнял спомен от снимките на летни отпуски и традиционни трапези. Към това се добавя и фактът, че много от по-младите хора с босненски корени вече не владеят добре езика на родината си, а и от самата Босна не предлагат подходяща подкрепа чрез добри педагози, съответни учебни планове и модерни концепции за диаспората.

Може би точно затова много от младежите ги тегли не толкова към Босна, колкото към Испания, Италия или Далечния изток, а познатите им до втръсване семейни истории вече не са достатъчни, за да поддържат чувството им за национална принадлежност, заключава "Берлинер Цайтунг".

Въпреки всичко има и поводи за оптимизъм, отчита изданието и споменава следните фактори: "Босна има голям потенциал - ниски ежедневни разходи, добър интернет, високо качество на живота. Страната обаче все още не е осъзнала, че отдавна вече се състезава за най-добрите умове с целия останал свят. Кога диаспората в чужбина няма да е само някакъв сантиментален придатък, а ще бъде осъзнавана като съзидателна сила?", пита се Ердин Кадунич. 

източник: vesti.bg