Теорията за разширяването и може да бъде поставена под въпрос

Почти век след като астрономите започнаха да разискват въпроса за разширяването на Вселената, нови данни поставят под въпрос традиционните модели. Според някои учени съществува вероятност Вселената да се върти, което би могло да преобърне съществуващото разбиране за нейното разширение.

Класическата теория на Големия взрив предполага, че Вселената се е зародила преди около 13,8 милиарда години и оттогава непрекъснато се разширява. Възможна алтернатива на тази теория е концепцията за „уморената светлина“ – идеята, че фотоните губят енергия по време на пътуването си през космоса, което създава илюзията за разширяване.

Доцентът от Канзаския държавен университет Лиор Шамир представя нов поглед върху този въпрос, използвайки данни от телескопа JWST. Според него наблюденията разкриват галактики, които изглеждат по-стари, отколкото предполага времевата линия на Големия взрив. Ако тези резултати се окажат верни, това би могло да доведе до сериозни промени в съвременната космология.

Изображенията на JWST разкриват галактики, които би трябвало да са в своята най-ранна форма, но вместо това изглеждат напълно развити. Това противоречи на очакваните резултати, ако Вселената действително е започнала от едноначална точка и постепенно се е разширявала. Шамир твърди, че тези аномалии могат да бъдат обяснени, ако приемем, че Вселената не само се разширява, но и се върти.

Теорията за „уморената светлина“ дълго време е била пренебрегвана, тъй като доминиращата теория на Големия взрив е била приета като стандарт. Ако фотоните наистина губят енергия по време на пътуването си, тогава времевата линия, която астрономите използват за измерване на възрастта на галактиките, може да се окаже неточна.

Освен това Шамир и неговият екип откриват, че почти всички галактики в ранната Вселена изглежда се въртят в една и съща посока. Според него това може да означава, че самата Вселена се е родила въртяща се или че може би живеем в гигантска черна дупка. Това поставя под въпрос представите ни за структурата на космоса и неговата динамика.

Друго необяснимо явление в космологията е така наречената „Оса на злото“ – наблюдаваното подравняване в радиацията на космическия микровълнов фон (CMB). Това противоречи на космологичния принцип, според който Вселената трябва да бъде изотропна, тоест да изглежда еднаква във всички посоки.

Някои учени смятат, че тези аномалии могат да са просто статистически шум, докато други подозират, че те могат да сочат към по-дълбока структура на Вселената. Една от по-спекулативните теории е, че Вселената може да бъде холографска по природа, а наличието на въртене би могло да подкрепи тази идея.

Шамир също така твърди, че настоящите методи за измерване на галактиките не отчитат скоростта на въртене на Млечния път. Според него, ако галактиките, които се въртят в противоположна посока на Млечния път, изглеждат по-ярки, това би могло да промени досегашните изчисления за разстоянията им.

„Ако скоростта на въртене на Земята спрямо галактиките е постоянна, разликите в яркостта могат да са свързани с тяхното разстояние от нас“, посочва той. Това би могло да наложи преразглеждане на значителна част от съществуващите данни и дори да предложи алтернативни обяснения на някои дългогодишни космологични загадки.

Макар че повечето учени продължават да подкрепят теорията за Големия взрив, новите наблюдения пораждат въпроси, които не могат да бъдат пренебрегнати. Ако светлината наистина губи енергия с времето, възможно е далечните галактики да не са толкова млади, колкото предполага стандартният модел.

Според Шамир, ако Големият взрив е протекъл точно както се смята, то някои галактики биха били по-стари от самата Вселена – нещо, което изглежда невъзможно. Това поставя предизвикателства пред установените научни парадигми и може да насърчи бъдещи изследвания, които да предложат нови перспективи.

Докато дебатът около разширяването и възможното въртене на Вселената продължава, едно е ясно – настоящите методи за измерване и моделиране може да не са напълно точни. Дали Вселената се върти, дали е по-стара, отколкото смятаме, или дали живеем в холографска реалност – това са въпроси, които остават отворени за бъдещи изследвания.

източник: meteobalkans.com