Коктейл от замърсители застрашава здравето на милиони

Водите на Европа се оказват токсичен коктейл от замърсители, които заплашват не само екосистемите, но и здравето на милиони европейци. Последният доклад на Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) разкрива тревожни факти: в значителен брой водоеми концентрацията на така наречените „вечни замърсители“ надхвърля регулаторните прагове, поставяйки под въпрос ефективността на мерките за опазване на околната среда.

Какво представляват „вечните замърсители“?

Основните виновници са пер- и полифлуороалкиловите вещества (PFAS), които намират приложение в продукти като незалепващи покрития, водоустойчиви материи и пожарогасителни пяни. Тези химикали са изключително устойчиви на разграждане, което ги прави почти неунищожими в околната среда. Един от най-често срещаните представители – перфлуорооктансулфоновата киселина (ПФОС) – беше забранена в ЕС през 2019 г., но вече е широко разпространена и трудно отстранима.

Шокиращи резултати от мониторинга

Докладът, публикуван от ЕАОС, обединява данни от 2018 до 2022 г. за концентрацията на ПФОС в европейските води. Резултатите са стряскащи:

Реки: В 51-60% от изследваните обекти са отчетени превишения на допустимите концентрации.
Езера: 11-35% от водните тела надвишават екологичните стандарти.
Крайбрежни води: В цели 47-100% от случаите има опасни концентрации.

Най-тревожно е положението в Белгия, Франция и Исландия, където всички измерени обекти показват нива над регулаторните прагове. В контраст, България, Латвия и Черна гора не са регистрирали превишения – резултат, който може да е подвеждащ, поради липсата на достатъчно данни.

Европа срещу токсичните химикали

Експертите от ЕАОС подчертават, че текущите усилия за мониторинг са недостатъчни. „Все още се нуждаем от повече данни, за да идентифицираме горещите точки на замърсяване“, заявява Магнус Лофстед, съавтор на доклада. По негови думи, липсата на систематичен подход към измерванията и чувствителните методи на анализ затрудняват определянето на реалния мащаб на проблема.

Допълнителен проблем е краткият времеви обхват на данните – първите измервания са направени едва през 2011 г. Това не позволява да се определи дали тенденцията е към увеличаване или намаляване на тези замърсители, които остават в околната среда дълго след тяхната забрана.

Здравният риск: Мълчаливата заплаха

Световната здравна организация (СЗО) класифицира ПФОС като „възможен канцероген“. Ефектите върху човешкото здраве включват нарушаване на хормоналната система, увреждане на черния дроб и потенциален риск от развитие на рак. Изследвания показват, че тези вещества могат да се натрупват в организма, увеличавайки риска от хронични заболявания.

Държавите с различни приоритети

Докато някои държави като Белгия и Франция полагат усилия да документират проблема, други изостават. През 2022 г. едва 14 държави са предоставили данни за замърсяването на водните си обекти. Липсата на универсален мониторинг оставя много въпроси без отговор и прави трудна оценката на мащаба на замърсяването в целия континент.

Какво следва?

Според експертите са необходими спешни действия за подобряване на мониторинга, включително:

Инвестиции в по-чувствителни методи за измерване на замърсители при ниски концентрации.
Стандартизиране на мониторинга на PFAS във всички държави членки.
Увеличаване на прозрачността и задължителното докладване на данни за замърсяването.
Докладът на ЕАОС е първа стъпка към изваждането на този екологичен проблем на светло, но за да има реални резултати, трябва да се действа бързо и решително.

„Вечните замърсители“ не са просто научен термин – те са реална заплаха за бъдещето на Европа. Докато политиките се колебаят между забрани и недостатъчно финансирани инициативи, тези токсични вещества продължават да проникват в реките, езерата и моретата. Време е да се изправим пред тази тиха криза, преди да стане твърде късно.

източник: meteobalkans.com