Освобождава се голямо количество въглерод в атмосферата

Глобалното затопляне е една от най-големите заплахи за планетата ни през XXI век. Сред многобройните последствия от покачващите се температури се откроява едно особено тревожно явление – топенето на вечната замръзналост. Този замръзнал пласт от органична материя, който покрива около 15% от северното полукълбо, е съхранявал въглерод в продължение на хилядолетия. Но какво ще се случи, ако този капан за въглерод бъде нарушен?

Вечната замръзналост е слой от почва, скала или седимент, който остава замръзнал за минимум две последователни години. Обикновено се намира в арктическите региони и във високопланински райони. В райони със средна температура под -5°C тези слоеве остават замразени през цялата година.

По време на последния ледников период вечната замръзналост е покривала огромни територии. Днес обаче, заради ускореното глобално затопляне, този естествен капан за въглерод е под заплаха. Арктика се затопля с почти четири пъти по-бързо темпо в сравнение със средното за света от 1979 г. насам. Това поставя сериозен въпрос: колко въглерод ще се освободи в атмосферата и какви ще бъдат последствията?

Според проучване, публикувано в списание Earth's Future, вечната замръзналост в северното полукълбо съдържа около 563 гигатона въглерод. За сравнение, през 2023 г. човечеството е изхвърлило 11,3 гигатона въглерод в атмосферата. Ако размразяването продължи с настоящото темпо, до края на века може да се освободят между 10 и 20 гигатона въглерод – количество, което допълнително ще ускори климатичните промени.

Проучването разглежда два възможни сценария за бъдещето:

• Оптимистичен сценарий (SSP126): Ограничаване на глобалното затопляне до 2°C. В този случай около 119 гигатона въглерод ще се размразят до 2100 г., а само 10 гигатона ще се освободят в атмосферата.
• Песимистичен сценарий (SSP585): Ако продължим да използваме изкопаеми горива с настоящото темпо, 252 гигатона въглерод ще бъдат размразени, а 20 гигатона ще попаднат в атмосферата.

Освобождаването на въглерод от размразената вечна замръзналост има многостранно въздействие върху екосистемите. Разлагането на органичната материя води до отделянето на азот, който стимулира растежа на растенията. Това може да увеличи въглеродните запаси в растителността с до 1,6 гигатона, но този ефект не е достатъчен, за да компенсира загубите от размразяването.

Освен това, промяната в състава на растителните видове и динамиката на екосистемите създава нови предизвикателства. Например, размразяването ускорява микробната активност, което от своя страна води до още по-бързо освобождаване на въглерод. Тези ефекти образуват затворен цикъл, който допълнително усложнява борбата с климатичните промени.

Експертите са категорични: за да ограничим размразяването на вечната замръзналост, трябва да сведем емисиите на парникови газове до нула. Всяко действие за намаляване на глобалното затопляне ще спомогне за запазването на тези природни капани за въглерод.

Докато учените продължават да усъвършенстват моделите си за прогнозиране, ключовите решения остават в ръцете на човечеството. Ще изберем ли устойчиви политики и зелени технологии или ще позволим на тази катастрофа да се разрази?

източник: meteobalkans.com