Сигналите са най-много от квартали, разположени близо до зелени територии и незастроени площи

Едри скакалци се появиха в различни части на Истанбул, а жители на мегаполиса публикуваха кадри на насекомите върху балкони, градински площи, фасади и паркирани автомобили. На отделни места очевидците съобщават за множество екземпляри, събрани около жилищни сгради и изкуствено осветени пространства.

Сигналите са най-много от квартали, разположени близо до зелени територии и незастроени площи. Сред посочените райони са Арнавуткьой, Султанбейли, Бейкоз и Малтепе, както и части от европейската страна на града около Трансевропейската магистрала и крайбрежието на Мраморно море. Насекомите се забелязват по-често вечер, когато се приближават до осветени сгради.

Скакалците в Истанбул достигат внушителни размери

В разпространените кадри някои екземпляри изглеждат дълги до 20 сантиметра, когато към тялото се прибавят изпънатите крака и антените. Това не означава, че самото тяло достига подобна дължина.

Турските медии посочват два предполагаеми вида – хищната дългоантенна скакалка Saga ephippigera и египетския скакалец Anacridium aegyptium. Определянето е направено по изображения и публикации, без да е представено официално лабораторно изследване на събрани екземпляри. Поради това видовата принадлежност на всяко заснето насекомо не може да се приема за окончателно потвърдена.

Научно описание на Saga ephippigera, основано на екземпляри от Иракски Кюрдистан, отчита дължина на тялото между 65 и 69 милиметра при мъжките и между 76 и 79 милиметра при женските, без яйцеполагалото. Антените са нишковидни и по-дълги от тялото, което обяснява защо насекомото изглежда значително по-голямо върху снимки и видеоклипове.

„Рояци“ не означава пустинна скакалцова чума

Кадрите от Истанбул не доказват нахлуване на пустинния скакалец Schistocerca gregaria – вида, който образува огромни мигриращи рояци и може да унищожава растителност върху големи площи.

Посоченият в турските публикации Saga ephippigera всъщност принадлежи към семейството на дългоантенните скакалци. Това е хищен вид, който ловува други насекоми. Научни наблюдения описват както възрастните, така и нимфите като активни хищници, хранещи се с различни стадии на други насекоми.

Египетският скакалец Anacridium aegyptium е едър средиземноморски вид, разпространен в части от Европа, Северна Африка и Близкия изток. Той се различава от пустинния скакалец по строеж, окраска и поведение. Сред характерните му белези са вертикалните светли и тъмни ивици върху очите.

Турските публикации цитират експертни оценки, според които наблюдаваните видове не представляват непосредствена опасност за хората. Няма съобщения за пострадали или за официално потвърдени щети върху земеделски площи около Истанбул.

Топлото време и жътвата са сред възможните причини

Местните медии свързват по-големия брой наблюдения с летните температури и жътвената кампания в Тракия. При прибирането на реколтата и обработката на земята насекомите могат да напуснат тревните ивици, храстите и земеделските площи, в които са се укривали.

Тази версия е възможна, но към момента не е публикувано специализирано теренно изследване, което да определи точния произход и числеността на насекомите в Истанбул. Наблюденията на граждани показват необичайно присъствие в отделни квартали, но не дават надеждна оценка за общата популация в мегаполиса.

Към 19 юли турската метеорологична служба прогнозира температури около 30°C в части от Истанбул, с висока относителна влажност през сутрешните и вечерните часове. Регионалната прогноза предвижда температурите в Мраморноморския район да бъдат с 1 до 3 градуса над климатичните норми. Това са прогнозни, а не окончателно отчетени стойности.

Топлината ускорява активността и развитието на много видове насекоми. Вечерното осветление допълнително ги концентрира около прозорци, балкони, улични лампи и фасади, поради което присъствието им в населените места може да изглежда по-масово, отколкото е в околната среда.

Дошли ли са скакалците от Балканите

В част от турските публикации се твърди, че едрите насекоми са се придвижили през Тракия от Балканите към Истанбул. Не са представени данни от маркиране, генетичен анализ, сателитно проследяване или официално трансгранично наблюдение, които да доказват маршрута на конкретните екземпляри.

Твърдението трябва да се разглежда предпазливо и заради различното естествено разпространение на посочените видове. Научните бази определят Saga ephippigera основно като вид от Анадола и части от Близкия изток. Anacridium aegyptium има значително по-широко средиземноморско и европейско разпространение.

Следователно наблюдаваните насекоми може да са местни или регионални популации, станали по-видими заради сезона, времето, земеделските дейности и градското осветление. Наличната информация не доказва организирана миграционна вълна от България или Гърция.

Има ли опасност за България и земеделието

Към момента няма официални данни, че явлението в Истанбул се разпространява към България, нито че е регистрирано трансгранично движение на опасен мигриращ вид. Не е издадено и предупреждение за пустинни скакалци, свързано с наблюденията в турския мегаполис.

Турското Министерство на земеделието поддържа система за наблюдение и контрол на местата за снасяне на яйца и за ранните стадии на местните скакалци. Намеса се предприема, когато насекомите се размножат върху общински, държавни или пасищни територии и започнат да навлизат в земеделски култури.

За България основание за реакция би имало при установена висока плътност в земеделски райони, видими поражения върху култури или официално потвърдено придвижване на мигриращи рояци. Снимки на единични едри насекоми или струпвания около лампи не са достатъчни за подобен извод.

източник: meteobalkans.com