Трето издание на Фестивала на родопската кухня

В Родопите всичко става бавно. Но не от леност, а от почит. Курбанът се вари бавно, защото така ароматите имат време да разкажат история. Хлябът се меси бавно, защото всяко докосване е молитва. А хората – те живеят бавно, за да се насладят на живота.

На 5 юли от 18 ч. в Баните ще се случи отново онова, което само Родопите умеят – да сготвят с аромат на спомен. Под открито небе, със сърце и песен. Всеки ще донесе своето – бабиния пататник, билковото сирене, меда от двора. А от всичко това ще се сътвори не просто трапеза, а ритуал на завръщането.

Понякога един клин е всичко, което ти трябва, за да си спомниш откъде идваш. Един колак, една чорба, една песен... и изведнъж отново си при баба си, на село, до огъня. Фестивалът в Баните не кани гастрономи. Той кани човеци – гладни не само за вкус, а за българското.

Там няма готвачи със звезди, но има звезди в очите на онези, които поднасят с гордост родопска гозба. Няма претенция, има сърдечност. Няма меню, има спомени към онзи вкус, към онзи спомен. И точно затова този празник е толкова важен. Защото е среща със себе си – чрез храната, която някога си ял с благодат и онова “мммм”.

Децата ще точат кори с бабите си. Ще падне брашно, ще се чуе смях, ще се пържат мекички, ще се снимат първите опити – и ще остане нещо по-ценно от снимка: нов спомен. И докато Ирина Кехайова разказва родопски шеги, а Тони Войводова повежда хорото, Баните отново ще си каже: „Така се пази България.“