Ще поскъпнат ли хлябът и храните

Юнската гореща вълна е отнела около 10 млн. тона от очакваното производство на зърно в засегнатите европейски държави. Стойността на загубената прогнозна продукция достига приблизително 2,1 млрд. евро, показва анализ на Energy and Climate Intelligence Unit, изготвен по актуализираните оценки на европейската търговска асоциация COCERAL.

Числата не представляват окончателно преброена унищожена реколта. Те показват колко продукция е отпаднала от прогнозите между юни и извънредната юлска оценка на COCERAL след екстремните температури.

След подобрените очаквания за малка група държави, сред които България, нетното понижение за Европейския съюз и Великобритания е около 9 млн. тона, а изчислената стойност на загубата спада до приблизително 1,8 млрд. евро.

Европейската реколта се сви с 9 млн. тона само за месец

На 10 юли COCERAL публикува извънредна прогноза заради пораженията от жегата. Общото производство на зърнени култури в ЕС и Великобритания е намалено от 295,5 млн. тона през юнската оценка до 286,6 млн. тона през юли.

Новата прогноза е и с около 23,4 млн. тона под отчетеното производство през 2025 г. Спадът спрямо миналата година обаче не може да бъде приписан изцяло на юнската жега, защото включва промени в засетите площи, връщане към по-обичайни добиви след силен сезон и други агрометеорологични фактори.

Меката пшеница е намалена от 143,7 млн. на 140,8 млн. тона, ечемикът – от 58,8 млн. на 57,6 млн. тона, а прогнозата за царевицата е срината от 57,2 млн. на 52,7 млн. тона. Именно царевицата понася най-рязката корекция.

Царевицата понесе най-тежкия удар от горещините

Европейската прогноза за царевица е намалена с близо 8% само между юни и юли. Очакваните 52,7 млн. тона биха били най-слабият резултат от 2007 г. насам.

Причината не е просто броят на горещите дни, а моментът, в който те настъпват. Високите температури обхванаха част от посевите по време на опрашването – един от най-чувствителните етапи в развитието на царевицата.

Екстремната топлина може да намали жизнеспособността на прашеца, да съкрати периода за успешно оплождане и да ограничи броя на образуваните зърна. При недостиг на влага растенията допълнително затварят устицата си, ограничават фотосинтезата и насочват ресурсите към оцеляване вместо към продукция.

В отделни райони на Франция неиригирани царевични полета са били прибрани преждевременно за фураж, преди да дадат зърно. Състоянието на френските посеви е паднало до най-ниското равнище за поне 15 години.

Франция губи 3,4 млн. тона царевица

Най-голямата национална корекция е във Франция. Прогнозата за царевичната реколта е намалена с около 3,4 млн. тона спрямо очакванията от юни.

ECIU оценява загубената стойност на царевицата и останалите зърнени култури във Франция на приблизително 891 млн. евро. Страната формира почти половината от общата изчислена финансова загуба.

COCERAL очаква френското производство на царевица да падне до около 9,4 млн. тона, при 13,8 млн. тона през предходната година. Част от спада идва от по-малките засети площи, но горещото и сухо време допълнително намалява очаквания добив.

Отделни пазарни анализатори допускат реколта под 8 млн. тона – резултат, невиждан след екстремно сухата 1976 г. Това остава сценарий, а не потвърдено количество.

Унгария и Испания губят още 3,8 млн. тона

След Франция най-сериозната корекция е в Унгария – около 2,4 млн. тона. При Испания прогнозираният спад е приблизително 1,4 млн. тона.

В Унгария продължителният недостиг на почвена влага започна преди юнската гореща вълна. Европейският изследователски център отчете още през юни продължително засушаване и изчерпване на влагата в почвите в голяма част от страната. Последвалите високи температури попаднаха върху култури с ограничен воден резерв.

В Испания част от щетите са свързани и с горещините от края на май, чието отражение върху зимните култури се е оказало по-тежко от първоначалните оценки.

Пшеницата беше ударена при наливането на зърното

При пшеницата проблемът е настъпил по време на наливането на зърното. Това е периодът след цъфтежа, когато растението прехвърля натрупаните хранителни вещества към класовете и оформя окончателното тегло на зърната.

Горещото време ускорява развитието и съкращава времето, през което зърното може да натрупва маса. Когато високите температури са комбинирани със суха почва, резултатът може да бъде по-дребно зърно и по-нисък добив от хектар.

Засегнати са части от Централна и Южна Франция, Южна Германия, Австрия, Полша и Унгария. Пролетният ечемик също е пострадал повече от зимния, тъй като зимният ечемик е бил почти напълно развит преди най-тежката фаза на горещините.

България се оказа сред малкото изключения

България е сред държавите, за които прогнозите са коригирани нагоре и частично компенсират загубите в Западна и Централна Европа. Заедно с Румъния, Италия и Финландия страната е избегнала най-тежката част от юнския удар върху зърнените култури.

В юнската прогноза COCERAL очакваше общо 9,736 млн. тона зърнени култури в България, спрямо 9,57 млн. тона за 2025 г. Оценката включваше около 7,2 млн. тона мека пшеница, 1,23 млн. тона ечемик и 1,12 млн. тона царевица.

ECIU посочва, че последвалата корекция за България е положителна, но в публичното резюме не публикува отделна актуализирана юлска стойност за страната. Затова не може коректно да се твърди с колко точно е увеличена българската прогноза.

По-доброто представяне се отнася основно до очакванията за общата зърнена реколта и зимните култури. То не означава, че царевицата и останалите пролетни посеви са защитени от горещо и сухо време през остатъка от сезона.

Румъния също печели от по-добрите валежи

Румъния е другото балканско изключение. Докато Франция и Унгария губят значителна част от очакваната царевица, валежите в Румъния подобряват перспективите за добивите.

Пазарни анализатори очакват около 8,2 млн. тона царевица, спрямо официална оценка от 7,75 млн. тона за 2025 г. Подобрението идва въпреки продължаващото намаляване на засетите площи.

Това разделение показва колко локален може да бъде ефектът от една европейска гореща вълна. Разлика от няколко дни с валежи или отместване на най-високите температури може да раздели съседни държави между срив и подобрена прогноза.

Ще поскъпнат ли хлябът и храните

Намаляването на европейската реколта не означава автоматично и незабавно поскъпване на хляба с определен процент. Цената в магазина зависи не само от суровото зърно, а и от енергията, транспорта, преработката, заплатите, търговските договори, запасите и конкуренцията между доставчиците.

По-слабата реколта може да увеличи нуждата на Европа от внос. Дали това ще повиши международните котировки, зависи и от продукцията в Черноморския регион, САЩ, Южна Америка и Австралия през следващите месеци.

Европейската комисия очаква производството на зърно в ЕС да се свие, но да остане близо до средното за последните пет години. Комисията посочва и други фактори за цените на храните – енергията, торовете, геополитическите рискове и транспортните разходи.

Следователно прогнозата от 9 млн. тона по-малко зърно е сериозен пазарен сигнал, но не е готова касова бележка за потребителите.