Потенциални рискове и възможни ползи

Захарта – сладка, неустоима и повсеместна. От пресните плодове и меда до рафинираната бяла захар и безалкохолните напитки, тя се промъква в почти всяка хапка, която поемаме. Макар и вкусна, захарта носи така наречените "празни калории" – енергия без никакви жизненоважни хранителни вещества. А с нарастващата ѝ връзка със затлъстяване, диабет тип 2, сърдечносъдови заболявания и дентални проблеми, не е изненада, че здравните организации все по-активно препоръчват ограничаването ѝ.

Световната здравна организация (СЗО) препоръчва консумираната захар да не надвишава 10% от дневния калориен прием, а престижното медицинско списание BMJ е още по-строго – не повече от 25 грама (около 6 чаени лъжички) дневно за жените и 38 грама (около 9 чаени лъжички) за мъжете.

В отговор на тези препоръки милиони хора по света се обръщат към некалорични подсладители – алтернативи на захарта, които придават сладост без калории. Сред най-популярните са аспартам, сукралоза, стевия и екстракт от монахов плод. Те често се срещат в диетични напитки, храни със снижен калориен профил и десерти „без захар“, като целта им е да подпомогнат контрола върху теглото и нивата на кръвната захар.

Но не всичко, което е сладко на вкус, е и сладко за организма.

Един от най-обсъжданите изкуствени подсладители е аспартамът – съединение, открито през 1965 г., което е между 180 и 200 пъти по-сладко от захарта. През 1974 г. Американската агенция по храните и лекарствата (FDA) започва да го регулира, а от 1981 г. е официално одобрен за употреба в сухи храни.

Днес аспартам се съдържа в над 6000 продукта – включително в напитки, дъвки, сладки изделия и над 600 фармацевтични продукта. Първоначално въведен с идеята да помогне на хората с диабет и наднормено тегло, днес аспартамът е обект на ожесточени дебати сред учени и потребители.

Възможни ползи от аспартама

Основното предимство на аспартама е, че осигурява сладост с минимални калории – фактор, който го прави привлекателен за хора, следващи режим за отслабване. Тъй като не повишава нивата на кръвната захар, той е предпочитан избор за хора с диабет тип 2.

Потенциални рискове

Някои изследвания обаче предупреждават, че аспартамът може да бъде свързан с повишен риск от метаболитен синдром и диабет, особено ако се използва като свободен заместител на захарта, без промени в хранителния режим като цяло.

Макар да е одобрен в рамките на препоръчаните дневни количества, аспартамът може да предизвика странични ефекти при някои хора – включително главоболие, замайване, раздразнителност и безсъние. Нарастващ брой проучвания свързват веществото с невродегенеративни заболявания, инсулти и дори деменция.

Особено висок е рискът за хора с фенилкетонурия (PKU) – рядко генетично заболяване, при което тялото не може да разгражда фенилаланин, аминокиселина, присъстваща в аспартама. Натрупването ѝ в мозъка може да доведе до сериозни увреждания и затова пациентите с PKU трябва да избягват аспартама напълно.

През 2023 г. Международната агенция за изследване на рака (IARC) класифицира аспартама като „възможен канцероген“, макар той да остава разрешен в рамките на съществуващите норми за безопасност. Някои проучвания показват връзка с ракови заболявания, но резултатите все още са противоречиви.

Също така се препоръчва бременните жени да избягват аспартама, тъй като някои данни сочат, че той може да повлияе върху структурата и функцията на плацентата.

Освен това, изкуствените подсладители могат да заблудят мозъка, предизвиквайки желание за още сладко, което понякога води до повишен апетит и натрупване на тегло – точно обратния ефект от търсения.

Здравето на червата – нов фронт на изследванията

Скорошни проучвания сочат, че аспартамът и други изкуствени подсладители могат да нарушат чревния микробиом – сложната общност от бактерии, които играят ключова роля за храносмилането, имунната система и дори психичното здраве. Дисбалансът в микрофлората може да доведе до по-слаба имунна защита и повишен риск от възпаления и инфекции.

Аспартамът може да изглежда като примамлива алтернатива на захарта, но крие редица непреодолени въпроси за дългосрочната му безопасност. Световната здравна организация вече не препоръчва използването на некалорични подсладители за контрол на теглото, а все повече научни изследвания подчертават сложните връзки между аспартама и хронични заболявания – от неврологични до гастроентерологични.

В крайна сметка изборът остава индивидуален, но все повече доказателства сочат, че когато става въпрос за сладост – естествените източници с мярка остават най-здравословният подход.

източник: fakti.bg