Очаквания към следващия папа: стабилност, умереност и вдъхновение

Папа Франциск почина на 88-годишна възраст, след като прекара над месец в болница в Рим с двустранна пневмония и след това се възстановяваше няколко седмици.

На фона на всичко това, почти сигурно е, че кардиналите вече са обсъждали евентуалния му наследник, с надеждата да избегнат продължителен конклав.

Последният път, когато това се случи, беше през 2013 г., когато папа Бенедикт XVI подаде оставка на 85-годишна възраст – нещо невиждано от 600 години. Тогава изборът на нов папа отне около две седмици, след което бе избран аржентинският кардинал Хорхе Марио Берголио – папа Франциск.

По думите на ватиканския експерт Джон Тавис, при настоящия преход изборът вероятно ще бъде по-бърз, защото кардиналите са наясно, че светът следи процеса отблизо. „Дълъг конклав може да породи съмнения за вътрешни разделения. А още по-лошо – може да изгуби интереса на света“, каза той пред "Ню Йорк Поуст".

Засиленият обществен интерес към изборния процес бе подхранен от холивудската продукция „Conclave“ (2024), номинирана за „Оскар“. Филмът представя драматичен сценарий на интриги, шантажи и дори терористичен атентат по време на избора на нов папа.
Историкът д-р Сюзан Хансен от Университета в Далас обаче нарича филма „поредица от клишета, поднесени с лява идеология“ и предупреждава да не се приема като историческа реалност. Реалният избор на папа се дели на два етапа: предварителни разговори между кардиналите и затвореният конклав в Сикстинската капела, където се гласува в пълна тайна.

Изборът на папа изисква мнозинство от две трети от кардиналите с право на глас. Макар технически всеки покръстен католик мъж да може да бъде избран, от 1378 г. насам папата винаги е бил избран измежду кардиналите.
Нито един кардинал не води активна кампания за себе си – това се счита за „целувката на смъртта“. Агресивните лобистки действия или сделки за бъдещи облаги могат дори да доведат до отлъчване. По думите на Тавис, дори избраният папа рядко е имал тайно подготвено име. Повечето кардинали приемат, че шансът им да бъдат избрани е минимален и дори не искат този „доживотен товар“.

„Папството не е като да бъдеш президент – да управляваш 4 или 8 години, след което да играеш голф и да печелиш от лекции“, каза Джон Алън, друг експерт по Ватикана. „Много кардинали биха избягали с писъци, ако почувстват, че може да бъдат избрани.“
Същевременно пенсионираните кардинали продължават да се ползват с високи почести, без тежестта на длъжността.

Макар САЩ да имат най-много кардинали-избиратели след Италия, до момента не е имало американец на Светия престол. Имена като кардинал Шон О’Мали, Реймънд Бърк и архиепископът на Ню Йорк Тимъти Долан се споменават, но шансовете им остават слаби.
Причините са както културни, така и политически. Много американски кардинали са възприемани като израз на „културни войни“, а разногласията в американската църковна йерархия будят подозрения у другите кардинали.

Сред спряганите за фаворити са:
• Кардинал Пиетро Паролин – държавен секретар на Ватикана. Счита се за „сигурен избор“, познава Римската курия добре, но му липсва пастирски опит.
• Кардинал Матео Дзупи – председател на конференцията на италианските епископи, известен с прогресивни, но уравновесени възгледи.
• Кардинал Марио Грек от Малта – ръководи Синода на епископите.
• Кардинал Конрад Краевски от Полша – водещ представител на Франциск в кампаниите за благотворителност.

Очаквания към следващия папа: стабилност, умереност и вдъхновение
Мнозина вярващи се надяват на „завръщане към нормалността“ след бурния понтификат на папа Франциск, който предизвика дебати по теми като аборт, развод и LGBTQ+ права. Експертите прогнозират, че ще се търси фигура, която да продължи по-откритата линия на Франциск, но с по-внимателен подход.

Източник: БГНЕС