Сърдечно-съдовите заболявания остават водеща причина за смърт в световен мащаб, като отнемат живота на близо 18 милиона души всяка година.

Това е една от онези истории, които не се поддават на вярване - но и с щастлив край. По време на лечението на пациент с инфаркт в болницата Timmins and District Hospital (TADH) в Канада спешният лекар Крис Лорето открива, че собственото му сърце е в опасност.

След като през предходните месеци е изпитвала многократни пристъпи на болка, често свързани с физически упражнения, Лорето е решил, че те са причинени от киселинен рефлукс. Въпреки това лекарствата, които е приемал, не са повлияли на ситуацията.

Дискомфортът достигнал връхната си точка на 12 ноември по време на хокеен мач, като болката била около раменете на лекаря. На следващата сутрин лекарят отишъл на работа - смяна, в която трябвало да помогне за спасяването на живота на мъж, претърпял масивен сърдечен удар.

В разговор със съпругата на пациента Лорето разпознава много от същите симптоми. Човекът, когото лекувал, също приемал лекарства за киселинен рефлукс - и тогава всичко се изяснило. Всъщност това били два много сходни случая на сърдечен удар.

„Неговата история беше и моя история“, казва Лорето.

Кръвните изследвания и електрокардиограмата потвърждават, че лекарят е получил сърдечен удар. Оттогава Лорето е в отпуск по болест и започва рехабилитационна програма, която включва поставяне на тръбички, наречени стентове, в артериите му, за да се осигури нормален кръвоток.

Болницата Timmins and District Hospital публикува инцидента, за да отбележи Месеца на сърцето 2025, повишавайки осведомеността за сърдечносъдовото здраве. Сърдечно-съдовите заболявания остават водеща причина за смърт в световен мащаб, като отнемат живота на близо 18 милиона души всяка година.

Инфарктът на миокарда се случва, когато притокът на кръв е нарушен и кислородът не може да достигне до сърцето. Това води до разрушаване на клетките на сърдечния мускул, което може да причини трайни увреждания и дори смърт.

Заседналият начин на живот, неправилното хранене, тютюнопушенето и употребата на алкохол могат да повишат риска от инфаркт. Генетиката и факторите на околната среда, като например замърсяването на въздуха, също могат да играят решаваща роля за увеличаване на шансовете за сърдечни проблеми. Бащата на Лорето например също е получил сърдечен удар на приблизително същата възраст.

Учените продължават да изследват начините, по които могат да се предотвратят инфарктите, и начините, по които сърцето може да бъде излекувано след инцидента. Те дори са открили закономерности в дните, в които най-често се случват инфаркти.

Лорето смята, че редовните упражнения са укрепили сърцето му достатъчно, за да избегне по-лош изход. Сърдечните пристъпи често могат да настъпят внезапно, без никакви предварителни предупреждения - те невинаги следват периоди на болки в гърдите или раменете, но е важно да се обръща внимание на възможните предупредителни знаци (включително гадене и задух).

Това е нещо, което Лорето казва, че не е правил: след три десетилетия работа в спешното отделение той признава, че не е приемал собственото си здраве толкова сериозно, колкото това на пациентите си, и е имал чувството, че е „непробиваем“.

„Ние сме прекрасни в грижата за другите и сме ужасни в грижата за себе си“, казва Лорето.

източник: vesti.bg