Трилиони парчета плуват из Свтовния океан

Над 171 трилиона парчета пластмаса се носят в световните океани, показва глобално изследване от 2023 г., базирано на данни от близо 12 000 точки за пробонабиране. Количеството пластмасови отпадъци в моретата се е увеличило драстично през последните десетилетия – от около 16 трилиона частици през 2005 г. до 171 трилиона през 2019 г.

Въпреки огромното производство на пластмаса в света, само около 9% от всички произведени пластмаси някога са били рециклирани. Останалата част се натрупва в депа за отпадъци, в природата и в океаните, където се превръща в сериозен екологичен проблем.

Микропластмасите – най-разпространената форма на океанско замърсяване

Голяма част от замърсяването в океаните е под формата на микропластмаси – пластмасови частици с размер под 5 милиметра. Смята се, че те представляват около 92% от всички пластмасови частици в океана.

Дълго време научните изследвания са се фокусирали основно върху събирането на микропластмаси от повърхността на океана, използвайки мрежи, които изследват само горните 50 сантиметра от водата. Нови проучвания обаче показват, че пластмасовото замърсяване се простира далеч отвъд повърхността.

Анализ на данни от 1885 станции за пробонабиране, събирани в периода 2014 – 2024 г., показва, че микропластмасите присъстват в цялата водна колона на океана – от повърхността до дълбоководните океански падини. Концентрацията им варира между 10⁻⁴ и 10⁴ частици на кубичен метър, което показва широко разпространение на пластмасови частици и в по-дълбоките слоеве на океана.

Размерът на частиците определя разпространението им

Разпределението на микропластмасите във водата силно зависи от размера на частиците.

По-малките микропластмаси (1–100 микрометра) намаляват постепенно с дълбочината и остават широко разпространени в почти всички слоеве на океана.

По-големите микропластмаси (100 микрометра – 5 милиметра) намаляват значително по-бързо с увеличаване на дълбочината.

Това означава, че най-фините пластмасови частици могат да се разпространяват почти равномерно от повърхността до по-дълбоките части на океаните.

Океанските течения създават зони на натрупване

Разпространението на микропластмасите се влияе и от океанските течения и водните слоеве с различна плътност. Те могат да задържат пластмасовите частици и да създават зони с по-висока концентрация на отпадъци.

Добре известните „пластмасови острови“ в океаните се намират на повърхността, но нови изследвания показват, че подобни зони на натрупване съществуват и под повърхността, особено в централните части на океанските гироси. Повечето от тези натрупвания се намират в горните 100 метра на водната колона и са доминирани от по-големи микропластмасови частици.

70% от пластмасовите отпадъци са под повърхността

Въпреки че плаващите пластмасови петна получават най-голямо внимание, те представляват само част от проблема. Смята се, че около 70% от морските отпадъци се намират под повърхността на океана, образувайки почти невидими „подводни сметища“.

С разпространението на пластмасата в океаните, микропластмасите вече присъстват в морските екосистеми и хранителните вериги. Изследвания показват, че множество морски организми поглъщат микропластмаси, но дългосрочните последици за екосистемите и човешкото здраве все още не са напълно изяснени.

източник: meteobalkans.com