
Какво е решението на този наболял проблем ?
В един свят, удавен в изпарения и отчаяние, учените направиха нещо безпрецедентно: откриха начин не просто да намалят въглеродния диоксид в атмосферата, а да го погребат завинаги. Без право на завръщане.
Не, това не е сцена от научна фантастика. Това е реален научен пробив, идващ от сърцето на Европа — от лабораториите на Университета на Твенте в Нидерландия и Техническия университет във Виена. Главният герой в тази история? Д-р Марко Де Паоли, човекът, който може би ще бъде запомнен като учения, намерил пътя към истинско климатично спасение.
Планетата има нужда от нещо повече от мечти
Докато правителствата се опитват да ограничат въглеродните емисии с декларации, конференции и колективни съмнения, учените знаят, че това не е достатъчно. CO₂ вече е в атмосферата. И той не си тръгва просто така.
Ето защо идеята да бъде буквално изсмукан от въздуха и инжектиран под земята не е просто вълнуваща — тя е належаща. Въпросът е: може ли да се направи така, че да остане там завинаги?
Решението: въглеродна вода, която потъва и не се връща
Новият пробив разчита на нещо просто, но гениално: смесване на CO₂ с подземни води. Когато въглеродният диоксид се разтвори във вода, тази „въглеродна вода“ всъщност става по-плътна от нормалната вода. И какво прави една по-плътна течност в подземния свят? Потъва. И то дълбоко.
Това създава естествена бариера — плътната въглеродна смес просто не може да се върне на повърхността, освен ако не я изрита някое апокалиптично земетресение. Дори тогава — шансът е минимален.
Скалите – новите стражи на климата
Оказва се, че някои видове скали действат като перфектни резервоари за тази въглеродна смес. Те не просто я задържат, а дори реагират химически с нея, заздравявайки структурата си и запечатвайки капана.
Но не всяка земя е подходяща. Трябва специфичен геоложки профил: порести пластове, покрити с непропускливи скали. Такива условия съществуват под дъното на океаните, в изоставени нефтени полета и солени водоносни хоризонти.
Инженерна алхимия: как се прави на практика?
Учени и инженери вече работят върху методи за насочено инжектиране на CO₂ точно в тези зони, където той ще се слее с подпочвените води. Това не е просто теоретичен модел — вече се тества в реални условия, като например в прочутото норвежко поле Sleipner, където милиони тонове въглерод са инжектирани с дългосрочен успех.
След като потъне — край на историята
Едно от най-големите предимства на този метод е, че след като CO₂ се разтвори и уталожи на дъното, дори масивни земетресения не могат да го върнат обратно. Това означава: реално, постоянно премахване на въглерод от атмосферата.
И не само това — изчисленията показват, че капацитетът за такова съхранение е огромен. Теоретично — достатъчен, за да поеме милиарди тонове CO₂ всяка година.
Но нека не се заблуждаваме — само това не стига
Както и самият Де Паоли признава, това не е магическо решение. Паралелно трябва да намалим емисиите, да преминем към чиста енергия и да променим потребителското си поведение. Но това откритие добавя ключов компонент в арсенала на човечеството срещу климатичната криза.
Бъдещето: подземни гробници за въглерод
Със солидно финансиране от Европейския съвет за научни изследвания и колаборации между изследователски институти, новият метод е на път да премине от лабораторен модел към глобална стратегия.
Следващата стъпка? Идентифициране на най-подходящите места за внедряване и създаване на стандартизирани протоколи за безопасност. Светът е гладен за решения. А това изглежда като едно от най-сериозните до момент.
източник: meteobalkans.com
Най - четени
Последни
Ученици ще рисуват пейзажи от Хаджидимово
- 14 април, 2025
Започват обходи на опасните участъци от пътищата
- 14 април, 2025
Мъж нападна и преби 56-годишната си съседка
- 14 април, 2025
Още от Свят
Шофьорската книжка в ЕС изчезва като физически документ
Всички държави членки ще имат еднакви European Digital Identity Wallet
Почина носител на Нобелова награда за литература
Марио Варгас Льоса е починал на 89-годишна възраст в перуанската столица Лима
Кейти Пери излита в космоса
Tя ще бъде част от първия изцяло женски полет в Космоса от 1963 година насам