Рязката смяна на температурите не бива да се бърка със закаляване

В горещите летни дни много хора търсят бързо облекчение чрез ледени напитки, студен душ, скок в басейн или климатик, настроен на минимална температура. Лекарите обаче предупреждават, че внезапната смяна на температурите не винаги охлажда организма безопасно. При прегрято тяло резкият студ може да предизвика съдова реакция, повишаване на кръвното налягане, задух, замайване и в отделни случаи сериозно сърдечносъдово натоварване.

Световната здравна организация посочва, че топлинният стрес е сред водещите причини за смърт, свързана с климатични условия, и може да влоши съществуващи заболявания като сърдечносъдови проблеми, диабет, астма и психични разстройства. Топлинният удар е спешно състояние и без бърза намеса може да бъде фатален.

Една от най-рисковите реакции в жега е внезапното потапяне в студена вода след продължителен престой на слънце. Специалисти описват т.нар. cold shock response, или студов шок, при който внезапното охлаждане на кожата активира нервната система, предизвиква неконтролируемо поемане на въздух, учестено дишане и рязка сърдечносъдова реакция. Това е особено опасно при скок в река, езеро или море, защото първоначалното ахване и паника могат да доведат до вдишване на вода и удавяне. Рискът е по-висок при хора със сърдечни и съдови заболявания, хипертония, обезводняване или недиагностирани сърдечни проблеми.

Това не означава, че в жегите трябва да се избягва всяко охлаждане с вода. Важно е то да бъде постепенно. Вместо внезапно потапяне на цялото тяло, по-безопасно е първо да се намокрят китките, лицето, шията и гърдите, след което бавно да се влезе във водата. При душ също е по-добре температурата да бъде хладка или умерено прохладна, а не ледена. NHS препоръчва в горещо време хората да се охлаждат с хладен душ, студена храна и напитки, както и с вода върху кожата или дрехите, но без да се стига до екстремни температурни шокове.

Климатикът

Климатикът е едно от най-ефективните средства срещу прегряване, но и той трябва да се използва разумно. Проблемът не е в самото охлаждане, а в рязката разлика между външната температура и помещението, както и в директната струя студен въздух към главата, врата, гърба или гърдите. При чувствителни хора това може да доведе до мускулен спазъм, главоболие, сухота в очите и гърлото, дразнене на лигавиците и усещане за „настиване“.

СЗО препоръчва жилищата да се поддържат възможно най-прохладни, като при горещи вълни температурата в помещенията е добре да остане под 32°C през деня и под 24°C през нощта, особено при бебета, хора над 60 години и пациенти с хронични заболявания. Това показва, че охлаждането е важно, но целта не е помещението да стане студено, а да бъде поносимо и безопасно.

Практическото правило, което често препоръчват лекари по трудова медицина и общопрактикуващи специалисти, е разликата между външната и вътрешната температура да не бъде прекомерна. При 34–35°C навън климатик, настроен на 18°C, създава силен температурен контраст. По-разумно е постепенно охлаждане, избягване на директната струя и кратка адаптация при влизане или излизане от климатизирано помещение.

Студените напитки

Ледените напитки също не са универсално решение. Те създават бързо усещане за свежест, но при някои хора могат да предизвикат спазъм в гърлото, болка при преглъщане, раздразнение на лигавицата или стомашен дискомфорт. При хора с чувствителен стомах, гастрит или рефлукс много студените напитки могат да засилят оплакванията. По-подходящи са вода със стайна температура, леко охладена вода, айрян, неподсладен студен чай или вода с лимон, приемани на малки глътки.

Хидратацията остава основна мярка срещу топлинно изтощение. CDC препоръчва в горещо време да се пият повече течности от обичайното и да не се чака появата на жажда, защото тя невинаги е навременен сигнал за обезводняване. Особено внимателни трябва да бъдат възрастните хора, малките деца, бременните жени, хората със сърдечни, бъбречни и ендокринни заболявания, както и работещите на открито.

Не всички напитки действат еднакво. Алкохолът е неподходящ избор в жегите, защото може да влоши обезводняването, да притъпи преценката и да увеличи риска от прегряване. NHS препоръчва да се избягват алкохол, прекомерен кофеин и горещи напитки при високи температури. Захарните газирани напитки също не са добър заместител на водата, тъй като доставят много захар, без да решават ефективно нуждата от течности.

Как да се храним добре в жегата?

Високите температури изискват и промяна в храненето. Тежките, мазни и пържени храни натоварват храносмилането и могат да засилят усещането за отпадналост. По-добрият избор са по-малки порции, сезонни плодове и зеленчуци, студени супи, кисело мляко, риба, яйца, бобови храни и по-леки източници на белтъчини. В български условия таратор, салата с домати и краставици, диня, пъпеш, тиквички и леки зеленчукови ястия са подходящи варианти, стига да се спазва безопасно съхранение на храната.

Симптомите на топлинно изтощение включват силно потене, слабост, умора, бледа и влажна кожа, ускорен пулс, мускулни крампи, замайване, гадене, повръщане, главоболие или припадък. При такива признаци човек трябва да бъде преместен на прохладно място, да приема течности на малки глътки, да се охлади постепенно и да спре физическото натоварване.

Топлинният удар е по-тежко състояние и изисква спешна медицинска помощ. Предупредителни признаци са обърканост, нарушена реч, загуба на съзнание, гърчове, много висока телесна температура, силна слабост, гореща кожа или обилно потене при тежко физическо натоварване. Mayo Clinic и CDC подчертават, че топлинният удар е спешно състояние и забавянето на лечението може да бъде фатално.

Рязката смяна на температурите не бива да се бърка със закаляване. Истинското привикване към студ или топлина изисква постепенност, постоянство и съобразяване със здравословното състояние. В жегите най-безопасната стратегия е умерено охлаждане, достатъчно течности, избягване на пикова жега между късната сутрин и следобеда, леки дрехи, сянка и почивки на прохладно място.

Ако след преохлаждане, престой на слънце или рязка температурна промяна се появят болка в гърдите, силно главоболие, задух, нарушения в сърдечния ритъм, обърканост, изтръпване на крайниците, припадък или повръщане, трябва незабавно да се потърси медицинска помощ.

източник: fakti.bg