Даваме ли си сметка за непредвидимите последствия ?

Химикалите, съдържащи се в слънцезащитните продукти, все по-често се откриват в морската вода, но реалното им въздействие върху морския живот остава слабо проучено. Това сочи ново изследване на Морската лаборатория в Плимут и Университета в Плимут, което изважда наяве тревожни факти за екологичните щети, причинени от тези вещества.

Слънцезащитните кремове отдавна са неизменна част от ежедневието на хората, като намират приложение не само в козметиката, но и в индустриални продукти като пластмаси, бои и цимент. Въпреки това, учените предупреждават, че масовото навлизане на тези химикали в крайбрежните води може да доведе до трайни щети върху водните екосистеми.

Франсис Хопкинс, морски биогеохимик от Морската лаборатория в Плимут, подчертава: „Изследването ни разкри мащабното присъствие на химични съединения от слънцезащитни продукти в морската среда, като същевременно се оказа, че познанията ни за ефектите им върху морските организми са изключително ограничени“.

Как химикалите от слънцезащитните продукти попадат в морето?

UV филтрите, които абсорбират или отразяват ултравиолетовите лъчи, са ключов компонент на слънцезащитните продукти. Те се разделят на органични (химични) и неорганични (минерални). Освен в кремове, тези филтри присъстват и в шампоани, червила, овлажнители, пластмаси, каучук и други промишлени изделия.

Замърсяването на океаните се случва както чрез директен контакт, така и индиректно. Директно хората, които се къпят в морето, отмиват слънцезащитните продукти от кожата си. Индиректно - остатъците от тези вещества попадат във водата при къпане под душ, пране или дори чрез урината. Пречистените отпадъчни води, използвани в селското стопанство, също могат да пренасят UV филтри, които чрез почвата достигат до реките и моретата.

Глобален мащаб на замърсяването

Пречиствателните станции не успяват ефективно да отстранят UV филтрите. Органични UV химикали се откриват в 95% от отпадъчните води и в 86% от повърхностните води по целия свят. Те са засечени дори в Антарктида и Арктика – доказателство за глобалното им разпространение.

С прогнозирани световни продажби на слънцезащитни продукти от 13,64 милиарда долара до 2026 г., учените изчисляват, че всяка година между 6 000 и 14 000 тона UV филтри навлизат в кораловите рифове. Особено тревожни са бензофеноните, които са устойчиви, биоакумулиращи и токсични. Бензофенон-3 е включен в списъка за наблюдение на Европейската агенция по химикали заради способността си да нарушава хормоналния баланс.

„Количеството и разнообразието на UV филтрите в околната среда нарастват. Затова е жизненоважно да разберем как те се натрупват в хранителната верига и как взаимодействат с други замърсители“, казва проф. Авадхеш Джа, генетичен токсиколог и екотоксиколог от Университета в Плимут.

Химична бомба със закъснител

Един слънцезащитен продукт може да съдържа до осем UV филтъра, които съставляват до 15% от теглото му. Органичните филтри включват над 55 вида съединения, докато неорганичните като титанов диоксид (TiO₂) и цинков оксид (ZnO) действат чрез отразяване на UV лъчите.

Тази химическа сложност затруднява проследяването на тяхното поведение в океанската среда. Според изследването, публикувано в Marine Pollution Bulletin, най-малко 25% от слънцезащитните продукти се отмиват по време на плуване, а само на един оживен плаж могат да се натрупат до 35 килограма крем във водата за ден.

Махасвета Саха, еколог по морска химия, предупреждава: „Фактически седим върху бомба със закъснител. Необходимо е изключително внимание при въвеждането на нови химикали, тъй като те могат да утежнят съществуващите екологични проблеми“.

Спешна нужда от повече проучвания

Въпреки широката употреба, познанията за дългосрочните токсикологични последици от UV филтрите са недостатъчни. Загриженост буди потенциалното им натрупване в хранителната верига, което може да повлияе на морските организми.

Морските екосистеми вече са под натиск от климатичните промени, като затопляне, подкисляване и еутрофикация. Въвеждането на нови химикали, чиито въздействия са неясни, може допълнително да влоши положението.

Учените настояват за по-добро третиране на отпадъчните води, разработване на биоразградими UV филтри и по-задълбочен мониторинг на замърсителите в крайбрежните води.

източник: meteobalkans.com