Следващата стъпка е разширяване към Рила, района на Мальовица и Боровец

Зимният сезон по високите части на планините още не е приключил – и няма никакво намерение да приключва „по график“. Сняг е напълно вероятен и през март, което означава само едно: лавинният риск остава реален, независимо че в града вече се оглеждаме за пролет. Именно в този контекст Българската лавинна асоциация ускорява усилията си за по-добра информираност и превенция, защото в планината най-опасното често не е времето, а самоувереността.

Председателят на асоциацията Красимир Стоянов посочва, че работата на експертите вече дава видим резултат – във Витоша е въведена нова система за ежедневна информация за лавинната опасност. Идеята е проста и закъсняла по най-българския начин: вместо да разчитаме на слухове, „приятел каза“, снимка в група или „аз така го усещам“, туристите да имат достъп до актуални данни директно през телефон.

Защо точно сега?

Късният сезон е коварен. Температурните амплитуди се увеличават, слънцето започва да работи по-сериозно върху снежната покривка, а вятърът продължава да пренарежда снега по билата и улеите. Това създава условия за нестабилни слоеве, навявания и „плочи“, които могат да се активират при натоварване – включително от един-единствен човек. Най-неприятното е, че в такива периоди склонът може да изглежда „спокоен“, докато реално е на ръба.

И тук идва големият проблем, който Стоянов откроява като хроничен: липсата на информираност. Не липса на желание за туризъм – с него България не страда. Липса на навик да проверяваме условията и да приемаме, че природата не се впечатлява от нашата екипировка, селфи-планове или график.

Витоша – най-рисковата планина, защото е най-достъпната

По думите на председателя Витоша е най-рисковата планина. И това звучи логично по една проста причина: тя е близо, лесно достижима, натоварена и често подценявана. Когато планината е „на 30 минути“, хората се качват с нагласата, че отиват на разходка, а не в зимна среда със свои правила. Съчетайте това с участъци със стръмни наклони, улеи, навявания и променливо време – и получавате идеалната рецепта за инциденти, които започват с „споко, няма как да стане“ и завършват с „не знаехме“.

Какво всъщност представлява новата система?

Новата система е замислена да дава ежедневна оценка на лавинната опасност, достъпна директно през телефон. Информацията не идва от „чувства“, а от наблюдения и измервания – данните се събират както от стационарни станции, така и от екипи на терен. Това е ключово, защото снежната покривка не е статична: в рамките на часове вятър, валеж, затопляне или рязко застудяване могат да променят стабилността по различни склонове, експозиции и височини.

Най-важното за туристите е не просто да „има система“, а тя да се използва като част от подготовката – точно както проверяваме прогноза за температура и вятър. Лавинната информация е следващата логична стъпка: казва ви не „дали ще вали“, а дали снегът има навика да се плъзга там, където вие планирате да стъпите.

В момента: трета степен по петстепенната скала

В момента лавинната опасност е определена като трета степен по петстепенната скала. Това не е "уж" повод за „паника“, но и не е непременно „спокойно“. Третата степен обикновено означава условия, при които лавини са възможни – включително при допълнително натоварване на определени терени – и изисква повишено внимание при избор на маршрут, наклони и време на движение. Казано по-просто: планината не ви забранява да ходите, но ви предупреждава, че грешките ще струват по-скъпо.

Банско вече е в системата, следват Рила, Мальовица и Боровец

Системата вече работи и в Банско – още един район с интензивен зимен туризъм и реални рискове, особено при промени в снега и натоварване около популярни трасета и извънпистови линии. Следващата стъпка е разширяване към Рила, района на Мальовица и Боровец – места, където комбинацията от високопланински релеф, вятър и бързи промени в условията може да превърне един иначе „нормален“ ден в проблем за минути.

Това разширяване е важен сигнал: лавинната безопасност у нас започва да се третира като система, а не като „късмет“. И да – звучи като нещо, което трябваше да е стандарт отдавна. Но ако изборът е между „по-късно“ и „никога“, по-добре да е по-късно.

източник: meteobalkans.com