България заяви пълна готовност за прилагане

Европейският съюз прави една от най-мащабните промени в миграционната си политика през последните години. След двугодишен преходен период Пактът за миграцията и убежището влиза в пълно действие от 12 юни във всички държави членки и въвежда нови правила за управление на миграционните потоци, процедурите за убежище, контрола по външните граници и връщането на граждани без право на международна закрила.

България, която вече е част от Шенгенското пространство и охранява една от ключовите външни граници на ЕС, заявява, че е напълно подготвена за прилагането на новата система.

• МВР: Готовност за прилагане на новите правила

В отговор на въпроси на БГНЕС от Министерството на вътрешните работи посочват, че новият пакт представлява единен набор от правила за управление на миграцията и изграждане на обща европейска система за убежище.

„Пактът на ЕС за миграция и убежище представлява набор от нови правила за управление на миграцията, създаване на обща система за убежище на ниво ЕС и по-сигурни външни граници, базирани на скрининг на граждани на трети държави и гранични процедури за убежище и връщане“, посочват от МВР.

От ведомството подчертават, че на национално ниво вече са направени необходимите законодателни промени за въвеждането на европейските регламенти. Изготвени са и конкретни правила за прилагане на скрининга на граждани на трети държави както на външните граници, така и във вътрешността на страната.

• Обучения и подготовка с европейски партньори

Според МВР подготовката не се изчерпва само с нормативни промени. През последните две години са проведени редица обучения с участието на Академията на МВР, Европейската агенция за гранична и брегова охрана „Фронтекс“, Агенцията на ЕС в областта на убежището, както и международни и неправителствени организации.

„МВР има пълна готовност да прилага пакта от 12 юни 2026 г.“, заявяват от министерството.

• Какво променя новият Пакт за миграцията

Новата европейска рамка идва в момент, в който миграцията остава едно от най-спорните и чувствителни политически теми в Европейския съюз. Всяка година милиони граждани на трети държави влизат легално в ЕС, а стотици хиляди подават молби за убежище. Паралелно с това незаконните преминавания по външните граници продължават да създават сериозен натиск върху държавите на първа линия.

Именно тези предизвикателства доведоха до създаването на общия Пакт за миграцията и убежището, чиято цел е да хармонизира различните национални системи и да изгради единен европейски подход.

Сред основните нововъведения е задължителният предварителен скрининг на граждани на трети държави при пристигане на външните граници на ЕС. Той включва проверки на самоличността, сигурността и здравословното състояние още в началния етап на процедурата.

• Биометрия, по-бързи процедури и връщане

Пактът разширява използването на биометрични данни чрез модернизираната система „Евродак“, с цел по-добро проследяване на движенията на мигрантите и ограничаване на злоупотреби с процедурите за убежище.

Предвижда се и ускоряване на процедурите за разглеждане на молби за международна закрила, с цел намаляване на натрупаните случаи и по-бързи решения от националните администрации.

Съществен акцент е поставен и върху връщането на лица, които не получават право на закрила. Европейската комисия от години отчита, че значителна част от тези решения не се изпълняват на практика, което остава един от основните проблеми в системата.

Новите правила целят по-тясно сътрудничество с държавите на произход и транзит, както и по-ефективни процедури за връщане, включително чрез използване на т.нар. центрове в трети безопасни държави – мярка, която вече предизвиква критики от правозащитни организации.

• Солидарност между държавите членки

Реформата въвежда и нов механизъм за солидарност между страните от ЕС, който заменя досегашния модел, при който основната тежест падаше върху държавите на първа линия като Гърция, Италия, Испания и Малта.

Държавите членки ще могат да избират между преместване на мигранти, финансови вноски или предоставяне на техническа и експертна помощ. Целта е по-равномерно разпределение на миграционния натиск в рамките на Съюза.

• Предизвикателствата пред прилагането

Въпреки амбициозната рамка, Европейската комисия вече предупреждава за забавяния в изграждането на необходимата инфраструктура и внедряването на новите информационни системи в редица държави членки.

Особени трудности има при създаването на нови съоръжения за граничен контрол и задържане, както и при осигуряването на достатъчно обучен персонал.

• България в новата система

За България новият пакт означава нов етап в управлението на миграцията като държава на външната граница на ЕС. Страната ще трябва да прилага новите процедури за скрининг, регистрация и обработка на мигранти, но и ще разчита на по-тясно сътрудничество с европейските агенции и на механизма за солидарност.

Дали реформата ще доведе до по-ефективен контрол и по-бързи процедури, или ще се сблъска със същите трудности като досегашната миграционна политика на ЕС, предстои да стане ясно през следващите месеци. Засега българските власти остават категорични – страната е готова да приложи новите правила от първия им ден.