Изпълняват се редица обичаи

На 5 юли българският народ празнува Летен Атанасовден - ден, който отбелязва средата на лятото и началото на жътвата. Според народните вярвания, на този ден свети Атанас, облечен в топъл кожух, отива при Бога, за да моли за благоприятна зима. Празникът е изпълнен с ритуали и магически действия, насочени към осигуряване на берекет и добра реколта.

В Родопите традицията повелява да се колят общоселски курбани, а по домовете се раздават погачи, символизиращи плодородие и призив за дъжд. В западните части на България свети Атанас е покровител на орачите, докато в източните райони се изпълняват характерните обичаи Герман и Пеперуда.

Празникът, известен още като "среди лято", отбелязва прехода към нов летен земеделски цикъл.

В планинските райони, където житото узрява по-късно, празникът е наречен Жетвар и бележи началото на жътвата. Първият жетвар, обикновено най-възрастният или човек с "лека ръка", започва жътвата с благословия: "Бог напред, ние след него!". Първият сноп се връзва с червен конец и се поставя с пожелание нивата да бъде лека и плодородна през следващата година.

Тази "Богова брада" се пази като свещен символ и се украсява с чесън и сребърни монети. Някои от зърната ѝ се смесват със семената при следващата сеитба, за да донесат още по-добра реколта.

В Тракия празникът носи името Света Черна или Баба Черна. Според народните представи, ако жените не почитат Баба Черна и работят в този ден, тя може да ги наказва с болести и нещастия. Затова на прага на къщата се коли черна кокошка в обред, наречен "Кокоша църква". След това месото ѝ се приготвя с ориз и се раздава на съседи с пожелание за здраве и закрила. Перата на жертвения животински се използват за лечение и кадене на болни и урочасани деца.