Изисква се нов подход към превенцията на пожарите и управлението на горските територии

Климатичните промени вече могат да бъдат проследени не само чрез температурите и валежите, но и чрез промените в разпространението на отделни растителни и животински видове. Такива процеси се наблюдават и в България, включително в северните части на долините на Струма и Арда.

Това посочи заместник-министърът на земеделието и храните проф. д-р Иван Палигоров в интервю за Дарик радио, посветено на климатичните промени, състоянието на горите и превенцията на горските пожари.

Като конкретен пример проф. Палигоров посочи наблюдения на студенти от Лесотехническия университет, които установяват естественото разпространение на видове насекоми, характерни за Средиземноморието и Беломорския район, все по на север по долините на Струма, Места и Арда.

Според него това е един от индиректните показатели за промяната на климатичните условия. Тенденцията е особено важна за Южна България, където постепенно се засилва средиземноморското климатично влияние.

Промените обаче не протичат еднакво във всички части на страната. Североизточна България е друг район, в който последствията от продължителното засушаване вече поставят горските екосистеми под сериозен натиск. Там тенденцията е към по-сухи условия и развитие на характеристики, типични за степните райони. Това поставя под риск съществуващи горски насаждения и показва колко различни могат да бъдат проявленията на климатичните промени в отделните части на България.

Промяната не се изчерпва с повишаването на температурите. Все по-съществен проблем е съчетанието между продължителни периоди без валежи и високи температури, което води до дефицит на влага и поставя растителността под силен стрес. Дори когато общото количество валежи остава близко до нормата, тяхното разпределение се променя – интензивни валежи за кратко време се редуват с продължително засушаване.

Тези процеси имат пряко отношение и към риска от горски пожари. Сухата растителност и натрупването на горима биомаса създават условия огънят да се разпространява значително по-бързо при възникване на пожар.

По думите на проф. Палигоров над 90% от горските пожари са свързани с човешка небрежност и безотговорно поведение, докато едва 2–3% възникват вследствие на мълнии, какъвто е последния случай в Пирин.Именно затова личното поведение остава една от най-важните линии на превенция.

Също толкова важна е навременната реакция. При ранно подаване на сигнал и бързо включване на пожарните служби, лесовъдите и доброволните формирования до 80% от пожарите могат да бъдат овладени, преди да нанесат големи щети.

Проф. Палигоров обърна внимание и на опита на средиземноморските държави, които от години са изправени пред висок риск от големи горски пожари. В Португалия, Испания, Франция и Гърция усилията са насочени не само към гасенето, а и към предварителното управление на риска – ограничаване на натрупването на горима растителност, поддържане на териториите около пътища и инфраструктура и създаване на защитни ивици.

Този опит става все по-важен и за България. Различните тенденции, които вече наблюдаваме – засилващо се средиземноморско влияние в Южна България и по-сухи, степни условия в части от Североизточна България – показват необходимостта управлението на горите да отчита конкретния климатичен риск за отделните региони.

Според проф. Палигоров най-ефективната инвестиция остава превенцията – съчетание от отговорно човешко поведение, ранно сигнализиране, добра институционална координация и управление на горите, съобразено с климатичните промени.