Нов критерий ще се взема предвид при решенията дали да бъде отнето правото на пребиваване

Два месеца преди парламентарните избори Швеция затяга миграционната си политика. Вече има нов критерий, който ще се взема предвид при решенията дали да бъде отнето правото на пребиваване. Той се нарича "начин на живот". Какво точно значи това за момента не е съвсем ясно, пише германската обществена телевизия АРД.

Скорошна анкета, проведена от шведската телевизия сред случайни минувачи на улицата, показва, че хората са объркани от нововъведението. "Най-общо казано това значи, че хората трябва да се държат добре и да спазват правилата във всеки смисъл", казва един от интервюираните.

И явно точно това е решаващото - всеки, който иска да продължава да живее в Швеция, ще трябва да докаже, че спазва правилата "във всеки аспект на живота". В противен случай - в някои екстремни ситуации, може да е изправен пред депортация. Министърът по миграционните въпроси Йохан Форсел казва: "Който живее в Швеция, не бива да вреди на страната". За мнозина това е очевидно, но някои не спазват правилата и тъкмо за тях е този закон, обяснява министърът.

Точните параметри на нарушаването на правилата обаче остават неуточнени. Въпреки че е ясно, че сериозните криминални прояви са повод за депортация, сега към това се добавят и други фактори - например игнориране на официални държавни препоръки, натрупване на дългове, финансови проблеми или възползване от социалната система.

Пред АРД Оскар Екбалд от Шведската агенция по миграцията казва, че законодателите умишлено не са подбрали ясни критерии. Опозицията обаче критикува това решение. Според тях законът е твърде неясен и отваря вратата за спорни решения от правна гледна точка. В крайна сметка съдилищата ще решават къде е границата на "доброто поведение".

Друга основна точка при новите правила: най-различни ведомства ще могат да следят много по-отблизо и да събират информация за хората със статут за временно пребиваване, отбелязва германската обществена медия. Отсега нататък полицията, данъчните, агенцията по заетостта и социалните например ще могат да докладват за нарушения на имиграционните власти. В първоначалната версия на законопроекта това щяха да могат да правят и медицински заведения и училища, но впоследствие това отпадна.

Затягането на правилата определено не е изненада, пише АРД. Вече четири години Швеция се управлява от дясноцентристко малцинствено правителство, водено от премиера Улф Кристерсон и подкрепяно от националистическата партия "Шведски демократи". Когато партиите се договаряха за съвместно управление, затягането на миграционната политика беше заложено като част от това споразумение.

Според социолога Зет Исаксон от Стокхолмския университет промяната е по-мащабна и е отразена в обществения дебат по темата с миграцията. Онова, което преди е било табу в Швеция - изразяването на критична гледна точка към миграцията, беше нарушено от партията "Шведски демократи", казва той. Тъкмо това е променило обществения дебат из основи, смята Исаксон. Националистическата партия, ръководена от Джими Екесон, има една ясна цел, пише АРД - да редуцира шведската миграционна политика до възможно най-рестриктивната, която все пак да отговаря на стандартите на ЕС и да подстрекава мигрантите доброволно да се връщат в родните си държави. Затова вече има и финансови стимули - от началото на тази година семействата могат да получат до 600 000 шведски крони (еквивалент на около 55 000 евро), ако доброволно напуснат страната. Ако отделен човек вземе това решение, финансовата компенсация е над 30 000 евро.

Тези финансови стимули обаче засега не постигат особен ефект, отбелязва германската обществена медия. Тази година по-малко от 150 души са били одобрени за програмата, а са кандидатствали по-малко от 700. Според говорителя по миграционните въпроси на партията "Шведски демократи" критериите са твърде строги. Той смята, че схемата трябва да се разшири и да включва и хора, които вече са взели шведско гражданство, но са съгласни да го върнат, за да се преместят обратно в родната си държава. Това предложение обаче за момента не събира подкрепа в парламента.

За наблюдатели като социолога Исаксон всичко това е част от по-мащабна тенденция. Много европейски държави затягат миграционната си политика в опит да отслабят десните популистки партии, които разчитат на тази тема, за да събират електорална подкрепа. Тази стратегия обаче засега не се е отплатила. Тъкмо обратното - два месеца преди изборите в Швеция партията на премиера Кристерсон изостава в социологическите проучвания от "Шведски демократи". Ако Швеция бъде управлявана отново от дясноцентристка коалиция като сегашната, националистическата партия ще получи и място в кабинета. Ако това стане, влиянието на "Шведски демократи" в най-голямата скандинавска страна дори ще нарасне.

източник: dw.com