От Министерството на финансите определиха проектите като „бюджети на реалността“

Националният съвет за тристранно сътрудничество обсъди проектобюджетите на държавата, ДОО и НЗОК за 2026 г., като повечето социални партньори дадоха подкрепата си за финансовата рамка. От Министерството на финансите определиха проектите като „бюджети на реалността“, докато работодатели и синдикати поставиха условия и отправиха критики по отделни политики и разходи.

Току що Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) приключи днешното заседание, на което бяха разгледани бюджетите на НЗОК, ДОО и проекта на Закон за държавния бюджет за 2026 година. Това заяви министърът на финансите Гълъб Донев.

„Не трябва да губим връзка с реалността. Това, което социалните партньори обсъдиха, като предложения за финансовата рамка на НЗОК, ДОО и държавния бюджет – всички се обединихме около оценката, че това са бюджетите на реалността. Това, което държавата на този етап може да си позлови като приходи и разходи“, каза той.

Донев разясни, че позицията им е, че това е „една разумна и отговорна позиция и политика, която в момента се провежда в държавата“. „Ние чуваме всяко становище и внимателно разглеждаме всяко предложение“, коментира министърът.

По думите му социалните партньори подкрепят всички организации, с изключение на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). „Не се постигна и пълно съгласие по проекта на Закон за бюджета на ДОО. Няма единодушна позиция и за проекта на Закон за държавния бюджет за настоящата година“, каза Донев.

Управителят на НОИ Весела Караиванова заяви, че в проекта на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) са намерили отражение политиките в приходната част. Сред тях са увеличението на минималната работна заплата до 620 евро, политиката по осъвременяване на пенсиите и достигането на минималната пенсия до 347 евро, както и среден размер на пенсията от 542 евро.

В приходната част са заложени още повишаване на минималните осигурителни доходи и на максималния осигурителен доход, както и политики, които гарантират правата на лицата и че нито един правоимащ няма да загуби своя доход, а ще бъде подкрепен.

В проекта са отразени и политиките по отношение на поемането на част от осигурителната вноска от служителите.

От името на работодателските организации Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) се въздържа от подкрепа и по трите проекти на бюджети на НЗОК, ДОО и Закона за държавния бюджет. „На първо място в момента се изпълняват политики на удължителен закон. На второ място законът ще действа 5 календарни месеца“, заяви председателят на БСК Добри Митрев.

По думите на Добри Митрев от БСК в краткия период на работа на настоящото правителство не може да се очакват задълбочени структурни реформи. Според него обаче са предвидени определени законодателни стъпки и ограничения в темпа на нарастването на разходите в бюджета. Като плюс той посочи и запазването на данъчно-осигурителния модел е едно от основните предимства на проекта. Митрев обаче каза, че работодателите са обезпокоени от нарастващия дефицит.

Председателят на КНСБ Пламен Димитров заяви, че са подкрепили проекта на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) заради възможността в него да бъдат увеличени максималният осигурителен доход и минималните осигурителни прагове.

„Никой не е искал да ги договаря. От 2020 година имахме едно тристранно споразумение. Припомнихме за него, защото тогава се бяхме разбрали да заменим минималните осигурителни прагове с минимални работни заплати по икономически дейности. Това не стана, за съжаление. Има недовършени ангажименти, които от 2020 година стоят отворени“, каза той.

По отношение на Закона за държавния бюджет Димитров заяви, че КНСБ ще го подкрепи при три условия.

„В бюджета има и добри неща по отношение на приходните политики. Има и мерки в разходната част, макар и малко на брой, които подкрепяме, като например ръста на пенсиите“, посочи той.

„Имаме своите опасения по отношение на разходните политики. Поискахме от Министерството на финансите да видим как се увеличават разходите за издръжка и как се стига до капиталова програма в размер на 9,4 млрд. Според нас тя няма как да бъде изпълнена, тъй като по данни на Министерството на финансите към края на май е изпълнена едва една трета от нея“, каза още председателят на КНСБ.

източник: Дарик