Хърватското правителство внесе на 10 септември 2026 г. в парламента пакет от промени в наказателното законодателство, който предвижда доживотен затвор за най-тежките форми на замърсяване и унищожаване на природата. Новият състав е определен официално като „особено тежко престъпление срещу околната среда“, макар министърът на правосъдието Дамир Хабиян да уточнява, че в публичното пространство то се нарича екоцид.

Това все още е законопроект, а не действаща разпоредба. Текстовете трябва да бъдат разгледани и приети от хърватския парламент. Ако процедурата приключи без промяна на предложения срок, новият режим трябва да започне да действа от 1 януари 2027 г.

Доживотна присъда при необратимо унищожаване на природата

Предложението обхваща особено тежки престъпления, причинили катастрофални, дълготрайни и необратими последици за въздуха, водите, почвата или екосистемата като цяло. Минималното наказание за най-тежките случаи ще бъде десет години лишаване от свобода, но съдът ще може да наложи продължителен или доживотен затвор.

Предвижда се престъплението да няма давност. Аргументът на хърватското правителство е, че между извършването на определено действие и установяването на пълните му екологични последици може да изминат години.

При замърсяване на подземни води, натрупване на токсични вещества в почвата или трайно увреждане на екосистема причината невинаги може да бъде доказана веднага. Част от веществата се разпространяват бавно, преминават през хранителни вериги или се установяват едва след продължително наблюдение. Затова подобни дела ще зависят силно от лабораторни анализи, хидроложки и почвени изследвания, екотоксикологични оценки и доказване на връзката между конкретното действие и настъпилата вреда.

„Екоцид“ остава разговорното име на престъплението

Хърватското правителство използва думата „екоцид“ при представянето на промените, но официалното наименование е „особено тежко престъпление срещу околната среда“. Разграничението е важно, защото екоцидът не е самостоятелно международно престъпление по Римския статут на Международния наказателен съд.

Новата европейска директива за екологичните престъпления също не въвежда общо престъпление с наименование „екоцид“. Тя определя квалифицирани случаи, свързани с унищожаване или широко разпространено и съществено увреждане на екосистема, местообитание или качеството на въздуха, водата и почвата. В преамбюла на директивата тези деяния са описани като сравними с екоцид.

Хърватия предлага по-тежки санкции от задължителния европейски минимум. Докато директивата изисква ефективни максимални наказания лишаване от свобода, хърватският проект стига до възможност за доживотна присъда.

Умишлените пожари също влизат в по-тежък режим

Законопроектът предвижда сериозно увеличение и на наказанията за умишлено предизвикване на пожари. Сегашният диапазон от шест месеца до пет години затвор трябва да бъде заменен с наказание между една и десет години.

При големи материални щети предвиденият диапазон е от три до петнадесет години. Ако пожарът причини смърт или нараняване на голям брой хора, наказанието ще започва от пет години и ще може да достигне до продължителен или доживотен затвор.

Този текст има пряко значение за Адриатическото крайбрежие и останалите части на Балканите, където високите температури, продължителните сухи периоди, ниската влажност и силният вятър могат да ускорят разпространението на огъня. Метеорологичните условия не доказват умисъл, но влияят върху мащаба и скоростта на пожара. При наказателно разследване причината за възникването му трябва да бъде установена отделно от факторите, подпомогнали разрастването му.

Глобите за компании скачат до 50 милиона евро

Паралелно се предлага промяна в отговорността на юридическите лица. Максималната глоба за компании трябва да нарасне до 50 милиона евро. По данни на хърватското правителство действащият таван е 20 милиона евро, а при престъпна организация – 25 милиона евро.

Европейската директива изисква държавите да могат да налагат на юридически лица санкции, достигащи поне 5% от общия световен оборот или определени фиксирани суми, които при част от престъпленията са до 40 милиона евро. Предлаганият хърватски таван надхвърля тази фиксирана стойност.

Наказателната отговорност няма да се изчерпва с глобата. Европейската рамка допуска задължение за възстановяване на увредената среда, отнемане на разрешителни, изключване от обществени поръчки, прекратяване на дейност и закриване на обекти, използвани за извършване на престъплението.