Въпросът за влиянието и върху човешкото здраве става все по-актуален и тревожен.

През последните години учените откриват микропластмаса не само в океаните и почвата, но и във въздуха, който дишаме. Малките пластмасови частици, с размер под 5 милиметра, се носят във въздуха и проникват в белите дробове, а оттам – в кръвообращението. Въпросът за влиянието им върху човешкото здраве става все по-актуален и тревожен.

Как микропластмасата попада в атмосферата?

Микропластмасовите частици влизат в атмосферата по различни начини:

• Автомобилни гуми – Износването на гуми по пътищата генерира огромно количество микропластмасови частици, които се вдигат във въздуха.
• Износване на синтетични тъкани – Дрехите от полиестер, найлон и акрил освобождават микроскопични пластмасови влакна по време на пране и носене.
• Промишлени емисии – Производствените процеси и горенето на пластмаси допринасят за замърсяването на въздуха с микропластмаса.
• Движението на прахови частици – Вятърът и атмосферните течения разнасят пластмасовите частици на големи разстояния, включително в отдалечени природни райони.

Какви са рисковете за здравето?

• Вдишване на токсични частици – Пластмасовите частици могат да съдържат токсични химикали, които причиняват възпалителни реакции в белите дробове.
• Проникване в кръвоносната система – Нови изследвания показват, че микропластмасата може да премине в кръвообращението и да се натрупва в органите.
• Потенциални канцерогенни ефекти – Макар че изследванията продължават, учените предполагат, че продължителното излагане на микропластмаса може да увеличи риска от хронични заболявания.
• Влияние върху имунната система – Натрупването на пластмасови частици в организма може да отслаби имунната реакция и да увеличи податливостта към инфекции.

Как можем да се предпазим? (все неща независещи от обикновения човек...)

• Ограничаване на пластмасовите изделия – Намаляването на употребата на пластмаса намалява емисиите на микропластмаса в околната среда.
• Използване на въздушни филтри – Пречиствателите на въздух могат да улавят малките пластмасови частици в затворени помещения.
• Подобряване на градската среда – Повече зелени пространства и природни бариери могат да намалят количеството на пластмасови замърсители във въздуха.
• По-строг контрол върху индустриалните емисии – Регулациите за ограничаване на пластмасовото замърсяване трябва да бъдат засилени на глобално ниво.

Замърсяването на въздуха с микропластмаса е сравнително ново, но сериозно предизвикателство пред човечеството. Докато изследванията върху дългосрочните последици продължават, е ясно, че спешни мерки за намаляване на пластмасовите отпадъци и контрол на емисиите са необходими. Опазването на въздуха чист е ключов фактор за здравето на настоящите и бъдещите поколения.

източник: meetobalkans.com