Мълнията – тази внезапна, ослепителна светкавица на небето – не е просто зрелище. Оказва се, че тя има далеч по-голямо влияние върху планетата, отколкото някога сме си представяли. Ново глобално изследване разкрива, че всяка година около 320 милиона дървета по света загиват директно от удари на мълнии. Без пожари, без дим – просто светкавица, която променя бъдещето на горите.

Невидима заплаха сред дърветата

Повечето хора свързват мълниите с дъждовни бури и гръмотевичен спектакъл. Но в реалността, когато мълния удари дърво, щетите често остават скрити за човешкото око. Дървото може да изглежда непокътнато, докато отвътре вече умира – клетките му буквално се изпържват. В гъстите гори това води до „тиха смърт“, която лесно се пренебрегва.

Учените отдавна знаят, че мълниите могат да убиват дървета, но досега нямаше точни оценки на мащаба. Локалните проучвания даваха разнородни данни, но липсваше глобален модел, който да свърже точките. Сега, благодарение на екип от изследователи от Техническия университет в Мюнхен, вече имаме пълна картина.

Как учените измериха невидимото

Вместо да броят паднали дървета едно по едно, екипът използва компютърен модел на световната растителност, комбиниран с данни за честотата и разпределението на мълниите по планетата. Така изследователите създадоха първата по рода си глобална оценка на щетите, които мълниите нанасят на горите.

Те анализирали как дърветата реагират при удар – колко загиват, колко преживяват, и колко време отнема процесът на умиране. Резултатите са тревожни: тропическите гори са най-засегнати, с особено висока активност в басейните на Амазонка и Конго.

Мълниите и климатичният баланс

Мълниите не просто убиват дървета. Те нарушават въглеродния баланс на планетата. Когато едно дърво умира и се разлага, то освобождава натрупания в себе си въглероден диоксид. Според проучването, дърветата, загинали от мълнии, отделят между 0,77 и 1,09 милиарда тона CO₂ годишно – почти толкова, колкото въглеродът, изпускан при горски пожари (около 1,26 милиарда тона годишно от изгаряне на живи растения).

Когато включим и мъртвата дървесина и почвения материал, общите емисии от горски пожари надхвърлят 5,85 милиарда тона CO₂. Но загубата от мълнии – макар и по-тиха – вече е значима част от глобалния климатичен пъзел.

Светкавичното бъдеще на горите

С повишаването на температурите вследствие на климатичните промени, честотата на мълниите се очаква да нарасне, особено в региони, които досега са били пощадени – умерените и северните ширини, като Канада, Русия и части от САЩ.

Тези гори са дом на бавнорастящи дървесни видове, чието възстановяване след загуби от мълнии може да отнеме десетилетия. А дърветата, вече подложени на стрес от суша, горещини и нашествие от вредители, може просто да не издържат още една атака – този път от небето.

Подцененото въздействие

Докато горските пожари се виждат от сателити, оставят пепел и пламъци, и лесно се включват в новинарския цикъл, смъртта от мълнии остава незабелязана – разпръсната, тиха, но непрекъсната. Това прави проблема още по-опасен, защото го прави лесен за игнориране.

Изследването поставя на дневен ред нуждата от ново мислене относно управлението и моделирането на горските екосистеми, особено в ерата на климатични сътресения. Ако не включим ефекта от мълниите в сметките си, рискуваме да подценим сериозността на загубите – както екологични, така и климатични.