Документът определя официалния вид, размерите и правилата за използване на националния символ

На 12 юни 1967 година XXXI-то обикновено Народно събрание приема Закона за държавното знаме на Народна република България. С него за първи път подробно се уреждат характеристиките на българския трибагреник, както и правилата за неговото използване и поставяне.

Националното знаме е един от основните символи на българската държава и изразява нейната независимост и суверенитет. То е трицветно – бяло, зелено и червено, разположени хоризонтално отгоре надолу. Законът определя и начина на подреждане на цветовете при вертикално поставяне на знамето – отляво надясно бяло, зелено и червено, гледано срещу него.

Сред най-важните разпоредби в закона са определянето на официалната правоъгълна форма на знамето и съотношението между широчина и дължина – 3 към 5. В документа са посочени и стандартните размери, които могат да се използват, както и изискванията към материалите и цветовете.

Цветовете на националния флаг са регламентирани по международната цветова система Pantone, а еталонните образци се съхраняват в Българския институт по метрология. Законът определя още местата, на които националното знаме трябва да бъде постоянно издигнато, както и случаите, в които се поставя временно върху обществени и държавни сгради.

Приет преди близо шест десетилетия, законът остава основен нормативен акт, който гарантира единния вид и достойното използване на един от най-разпознаваемите символи на българската държавност.