Васил Левски е национален герой, идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО). Известен е като Апостола на свободата, заради организирането и разработването на революционна мрежа за освобождението на България от Османската империя.

На 27 декември 1872 г., в ранни зори е заловен от заптиета в Къкринското ханче. Разпитите му започват след залавянето пред Софийската извънредна следствена комисия на 9 януари 1873 г.

Съдът не издава една обща присъда, а в нарушение на установените процедури издава присъдите в течение на отделните заседания. Издадени са общо 15 присъди, от които две смъртни – на Димитър Общи (неговата е и първата издадена присъда) и на Васил Левски. Шестдесет от подсъдимите са осъдени на затвор и заточение. За да не се навреди на турската дипломация, не са извършвани по-мащабни разследвания и гонения.

Присъдата на Левски – смърт чрез обесване, е последната присъда – под №15, издадена на 14 януари 1873 г. и потвърдена по целесъобразност от султан Абдул Азис на 21 януари 1873 г.

На 18 февруари 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, близо до мястото, където е издигнат негов паметник.

В последните си мигове се изповядва пред архиерейския наместник на София – отец Тодор Митов. В изповедта си казва:

„ Каквото съм правил, в полза народу е “

Поклон!