Извънредни ситуации в Сърбия и Румъния

Критично ниските води на Дунав вече предизвикват две различни извънредни операции на Балканите. Сърбия освобождава около 23 000 тона петролни продукти от оперативните резерви на компанията НИС, защото вносът по реката е силно затруднен. Румъния подготвя контролираното потапяне на четири шлепа, натоварени със скална маса, за да насочи повече вода към охлаждащата инфраструктура на АЕЦ „Черна вода“.

Общата причина е една и съща: плавателните съдове не могат да използват пълния си товарен капацитет, а енергийните съоръжения, които зависят от речна вода, работят с все по-малък хидроложки резерв.

Сърбия освобождава 23 000 тона гориво от резервите на НИС

Сръбската петролна компания НИС ще предостави около 23 000 тона от оперативните си резерви на други компании, които изпитват затруднения с доставките. Решението беше обявено на 5 август от министъра на минното дело и енергетиката Дубравка Джедович Ханданович.

Очакваното потребление на петролни продукти в Сърбия през август е около 200 000 тона. Планирани са доставки на приблизително 39 000 тона дизел, но около 20 000 тона трябва да пристигнат по Дунав. Именно тази част от вноса остава несигурна при сегашните водни нива.

През юли Сърбия е получила едва около една четвърт от планирания внос на горива. Поради малката дълбочина баржите и танкерите в части от Сърбия, Унгария и Румъния са работили с приблизително 30–40% от обичайния си товарен капацитет. Това не означава, че движението по реката е напълно прекратено, а че един и същ обем гориво изисква повече курсове, повече съдове и по-високи транспортни разходи.

Рафинерията в Панчево трябва да компенсира блокирания внос

Сърбия разчита рафинерията на НИС в Панчево да увеличи преработката на суров петрол през втората половина на август. Според обявените планове дневният обем може да се повиши от приблизително 9500 на около 13 000 тона, когато пристигнат вече поръчаните доставки на суровина.

Преди настоящото решение други петролни компании вече са получили около 19 000 тона евродизел от собствените си задължителни оперативни запаси. Износът на петрол и петролни продукти от Сърбия е ограничен до края на август, за да бъдат задържани наличните количества за вътрешния пазар. Държавният резерв засега се пази като последна буферна мярка.

Ниското ниво на Дунав засяга и сръбското производство на електроенергия. Недостигът на вода е ограничил охлаждането и работата на въглищните мощности в комплекса „Костолац“, докато производството на водноелектрическите централи по реката също е намаляло.

Румъния потапя четири шлепа, но не за да „добави вода“

Операцията при румънския ръкав Бала често се описва опростено като опит шлеповете да „повишат нивото на Дунав“. Техническата цел е по-различна.

Четирите натоварени съда трябва да бъдат потопени на предварително избрани места и да оформят временен подводен праг. Той ще ограничи част от потока към ръкава Бала и ще пренасочи повече вода към Стария Дунав, откъдето се захранва системата на АЕЦ „Черна вода“.

Потапянето е планирано за следобеда на 5 август, след приключване на натоварването. Към 10:00 часа българско време операцията все още беше обявена като предстояща, а не като завършена.

Взривиха скала, за да освободят пътя на водата

Преди операцията със шлеповете румънските власти извършиха контролирано разрушаване на скалното образувание „Пържоая“. След интервенцията и последвалото драгиране водното ниво в наблюдавания участък първоначално се стабилизира, а след това се повиши с около 2 сантиметра.

Планираният подводен праг от шлеповете трябва да увеличи нивото към Стария Дунав с до 10–12 сантиметра. Това е инженерна цел, а не гарантиран резултат. Ефектът ще зависи от точното разположение на съдовете, дебита към ръкава Бала и развитието на водните нива през следващите дни.

АЕЦ „Черна вода“ работи само с единия си реактор

АЕЦ „Черна вода“ разполага с два реактора с мощност от по около 706 мегавата. При нормална работа централата осигурява приблизително една пета от електропроизводството на Румъния.

Първи блок беше спрян контролирано на 28 юли заради безпрецедентно ниското водно ниво. Към 4 август Втори блок продължаваше да работи с номинална мощност при процедурите, предвидени за тежка суша. Именно запазването на този реактор в експлоатация е непосредствената цел на работите по Дунав.

По-ранните оценки на румънската водна администрация сочеха, че без намеса оставащият реактор може да достигне техническия праг за спиране в рамките на няколко дни. След взривяването на скалата и изграждането на временния праг този срок може да се удължи, но ще зависи от реално измереното ниво при водовземането, а не само от стойностите на близките водомерни станции.

Прогнозата допуска нов спад на Дунав

На 3 август дебитът на Дунав при Базиаш, където реката навлиза в Румъния, е бил около 1590 кубични метра в секунда. Хидроложката прогноза допуска понижение до приблизително 1450 кубични метра в секунда към 7 август — стойност, близка до историческия минимум от 1400 кубични метра в секунда.

Това е прогнозна стойност и може да бъде коригирана при валежи в горното течение или промени в управлението на водните съоръжения. За района на „Черна вода“ румънските специалисти очакваха без предприетите мерки понижение с около 2–3 сантиметра дневно и достигане на кота минус 233 сантиметра на 9 август.

Сушата не започна през август

Хидроложката криза е натрупана във времето. Данните на европейската климатична служба „Коперник“ показват, че през юни 2026 г. големи части от Централна и Източна Европа, включително Балканите и басейна на Дунав, са били по-сухи от климатичната норма за периода 1991–2020.

Речните дебити са били под средните в значителни части от Германия, Австрия, Чехия, Словакия, Унгария и по-широкия Дунавски регион. Продължителните горещини увеличават изпарението, но ниското ниво на реката не може да се обясни само с температурите в Сърбия или Румъния — Дунав събира вода от огромен басейн и реагира на валежите и снежните запаси по цялото си течение.

Какво е положението в българския участък на Дунав?

Към сутринта на 5 август водното ниво при Русе е минус 97 сантиметра, след спад с още 3 сантиметра за последното денонощие. Корабоплаването не е спряно, но остават ограниченията за газене.

В районите на островите Батин и Белене допустимото газене е 160 сантиметра, а в останалите поддържани участъци — не по-малко от 180 сантиметра. За последното денонощие не са регистрирани заседнали плавателни съдове във или извън корабоплавателния път. По реката продължават да се движат единични кораби.

Тези данни не означават непосредствен недостиг на горива или електроенергия в България. Те показват реално ограничаване на транспортния капацитет по един от основните европейски речни коридори. Колкото по-малък товар може да носи един съд, толкова по-трудно се поддържат регулярните доставки на горива, въглища, зърно и други насипни товари по целия маршрут.

източник: meteobalkans