Пробивът идва благодарение на усилията на д-р Стивън Хил, астроном-любител от Колорадо

Юпитер винаги е бил обект на възхищение за астрономите с неговите цветни облачни пояси и емблематични атмосферни явления като Голямото червено петно. Доскоро се смяташе, че облаците на газовия гигант са съставени основно от амонячен лед. Но ново изследване, ръководено от екип граждански учени, поставя тази теория под съмнение и разкрива изненадващи факти за атмосферата на Юпитер.

Разкриване на мистерията на облаците на Юпитер

Астрономи-любители и професионалисти от години изучават промените в облачните структури на Юпитер, наблюдавайки бури, вихри и различни нюанси в облачните пояси. Въпреки това, точният състав на тези облаци оставаше неясен.

Пробивът идва благодарение на усилията на д-р Стивън Хил, астроном-любител от Колорадо, който използвал достъпни телескопи и цветни филтри, за да анализира атмосферата на Юпитер. Той успял да заснеме изображения в специфични дължини на вълните, което му позволило да измери наличието на амоняк и височината на облачните върхове. Откритието му показва, че облаците на Юпитер са разположени на твърде топли нива, за да бъдат съставени изцяло от амонячен лед.

Потвърждение от Оксфордския университет

След като д-р Хил публикувал резултатите си, професор Патрик Ъруин от Оксфордския университет приложил същия анализ върху данни от Multi Unit Spectroscopic Explorer (MUSE) на Много големия телескоп в Чили. Компютърните симулации на неговия екип потвърдили, че основните облачни слоеве на Юпитер са разположени по-дълбоко от очакваното и е малко вероятно да са съставени от амонячен лед.

„Изумен съм, че толкова прост метод може да проникне толкова дълбоко в атмосферата и да разкрие, че облаците не могат да бъдат чист амонячен лед!“, коментира професор Ъруин.

Гражданската наука и новите хоризонти

Резултатите от изследването предлагат нови възможности за аматьорските астрономи. Методът на д-р Хил, използващ достъпни камери и специални филтри, дава възможност на ентусиастите да допринасят за научни открития. Благодарение на този подход, гражданските учени могат да следят промените в атмосферата на Юпитер и да анализират процеси като образуването на бури и движението на газови потоци.

Джон Роджърс от Британската астрономическа асоциация отбелязва, че тази техника позволява на любителите астрономи да свържат видимите атмосферни промени с вариациите в съдържанието на амоняк. Това може да помогне за разбирането на метеорологичните процеси, които оформят динамичната атмосфера на Юпитер.

Спорадични амонячни облаци

Макар че новите открития показват, че повечето облаци на Юпитер не са амонячни, учените отбелязват, че на някои места силни възходящи потоци могат да доведат до образуване на амонячни ледени облаци. Космически апарати като „Галилео“ и „Юнона“ на НАСА са документирали бели облачни формации, плаващи над по-тъмни облачни палуби. Тези облаци се образуват, когато бързото издигане на въздуха позволява на амоняка да кондензира преди да се смеси с фотохимична мъгла.

Фотохимичните реакции, предизвикани от слънчевата светлина, също играят роля в оцветяването на облаците. Смята се, че този процес води до образуването на амониев хидросулфид и други вещества, които придават на Юпитер характерните му червеникаво-кафяви оттенъци.

Сходства със Сатурн

Вдъхновени от резултатите, учените прилагат същия метод за анализ върху данни от Сатурн. Те откриват, че облаците на Сатурн също се намират на по-голяма дълбочина от очакваното, което подсказва, че динамичните метеорологични процеси и химичните реакции имат сходна роля и на двете планети. Тези паралели дават нови насоки за изследване на газовите гиганти и техните атмосферни процеси.

Значение на откритието

Това проучване отваря нови възможности за наблюдение на Юпитер чрез достъпни техники, които могат да бъдат използвани от както професионални, така и любители астрономи. Учените планират да продължат картографирането на атмосферните промени, за да проверят дали техните открития съответстват с данните от космическите мисии.

Комбинирането на наземни телескопи и космически апарати, заедно с усилията на гражданските учени, може да доведе до още по-задълбочено разбиране на атмосферата на Юпитер и неговите динамични процеси.

източник: meteobalkans.com