Космическият апарат трябва да започне да връща данни от неизследвана територия

Пионерската слънчева сонда на НАСА Parker влезе в историята, като прелетя по-близо до Слънцето от всеки друг космически апарат, а топлинният ѝ щит беше изложен на изгарящи температури от над 930 °C. 
Изстрелян през август 2018 г., космическият кораб изпълнява седемгодишна мисия, за да задълбочи научното разбиране за нашата звезда и да помогне за прогнозиране на космически метеорологични явления, които могат да засегнат живота на Земята.

„Точно сега Parker Solar Probe лети по-близо до звездата, отколкото каквото и да е било преди“, на разстояние 6,1 милиона километра", заяви официалният представител на НАСА Ники Фокс във видеоклип в социалните мрежи.  
„Това е просто един пълен „ура, успяхме“ момент.“

Ако разстоянието между Земята и Слънцето се равнява на дължината на игрище за американски футбол, космическият апарат би трябвало да се намира на около четири ярда (метра) от крайната зона в момента на най-близкото приближаване - известен като перихелий. 
„Това е един от примерите за смелите мисии на НАСА, които правят нещо, което никой друг не е правил досега, за да отговорят на отдавнашни въпроси за нашата Вселена“, каза изявление програмният учен на Parker Solar Probe Арик Познер.

„Нямаме търпение да получим първата информация за състоянието на космическия кораб и да започнем да получаваме научните данни през следващите седмици.“ 
Топлинният щит е толкова ефективен, че вътрешните инструменти на сондата остават на температура, близка до стайната - около 29°C, докато тя изследва външната атмосфера на Слънцето, наречена корона. 
Освен това Parker ще се движи със зашеметяваща скорост от около 690 000 км/ч, достатъчно бърза, за да прелети от столицата на САЩ Вашингтон до японския Токио за по-малко от минута.

Parker наистина ще връща данни от неизследвана територия“, казва Ник Пинкин, ръководител на операциите на мисията в Лабораторията по приложна физика „Джон Хопкинс“ (APL) в Лорел, Мериленд.  
„С нетърпение очакваме да чуем отговорите от космическия апарат, когато той се завърти обратно около Слънцето“.

Навлизайки в тези екстремни условия, Parker помага на учените да се справят с някои от най-големите загадки на Слънцето: как се заражда слънчевият вятър, защо короната е по-гореща от повърхността под нея и как се образуват изхвърлянията на коронална маса - огромни облаци плазма, които се носят из космоса. 

Прелитането в навечерието на Коледа е първото от трите рекордно близки преминавания, като следващите две - на 22 март и 19 юни 2025 г. - се очаква да върнат сондата на подобно близко разстояние от Слънцето. 

източник: faktor.bg