Глобалното затопляне, безразборната урбанизация и човешката небрежност превръщат големите градове в рай за плъховете. Според ново проучване, наблюденията на гризачи бележат ръст в редица мегаполиси, като Вашингтон се откроява като столица на плъховете. Но проблемът далеч не е само американски – той засяга и европейските градове, включително и София, Пловдив и Варна, където популациите на плъхове също се увеличават.

Плъхове в градовете: Световен и български проблем

Изследването, обхващащо 16 световни града, показва, че в 11 от тях популациите на плъхове са нараснали значително през последните години. Освен Вашингтон, силно засегнати са Сан Франциско, Торонто, Ню Йорк и Амстердам. В Европа Лондон, Париж и Рим също се борят с нарастващите колонии от гризачи.

Но каква е ситуацията в България? Данни от общините сочат, че сигналите за плъхове в големите градове на страната са се увеличили, особено в квартали с лоша хигиена и слабо поддържана инфраструктура. В София проблемът е най-сериозен в райони като „Люлин“, „Надежда“ и „Орландовци“, където битовите отпадъци често се изхвърлят нерегламентирано. В Пловдив и Варна плъховете се срещат все по-често около речни корита, стари сгради и канализационни системи.

Затоплянето на климата: Най-добрият съюзник на плъховете

Проучването разкрива, че над 40% от нарастването на популацията на плъхове е пряко свързано с климатичните промени. По-меките зими удължават активния им сезон и им осигуряват повече време за размножаване и събиране на храна.

„Виждаме рязко нарастване на плъховете в градовете, които се затоплят най-бързо. Плъховете са малки бозайници, които страдат от студа, но когато зимата започва по-късно, а пролетта настъпва по-рано, те печелят допълнително време за размножаване,“ коментира биологът Джонатан Ричардсън.

В България също наблюдаваме тази тенденция. София, Пловдив и Бургас бележат по-меки зими през последното десетилетие, а това автоматично увеличава шансовете на плъховете да оцелеят и да се размножават.

Плъховете – неизменна част от градската джунгла

Градовете са перфектната среда за плъховете: изобилие от храна, подслон и липса на естествени врагове. Колкото по-голяма е човешката популация, толкова по-благоприятни са условията за гризачите.

„Плъховете са третият най-успешен бозайник след хората и домашните мишки – те се развиват заедно с нас,“ казва Катлийн Коради, експерт по градските гризачи в Ню Йорк.

В София, например, старите сгради в центъра и подземната инфраструктура предоставят идеални убежища за плъховете. В морските градове като Варна и Бургас, канализационните системи, често пренебрегвани в поддръжката, също са основен фактор за разрастването на популациите на плъхове.

Опасностите, които носят гризачите

Плъховете не са просто досадни, те са опасни. Те пренасят редица заболявания, унищожават електрически кабели, причиняват къси съединения и пожари. Високата им численост може да доведе до увеличаване на случаите на лептоспироза, хантавирус и салмонела.

„Когато плъховете са твърде много, общественото здраве е в риск. Те могат да причинят всичко – от зарази до инфраструктурни проблеми, като повреждане на тръби и кабели,“ предупреждава експертът Майкъл Парсънс.

Как се борят градовете с плъховете?

Традиционните методи като капани и отрови вече не са толкова ефективни. Градове като Ню Орлиънс и Ню Йорк въвеждат иновативни подходи, включително специални контейнери за отпадъци, устойчиви на плъхове, както и кампании за информиране на гражданите.

В България основният метод за борба с плъховете остава периодичната дератизация, организирана от общините. В София например се извършват масови обработки срещу гризачи в парковете и канализациите, но експерти предупреждават, че тези мерки не са достатъчни.

„Проблемът е, че ако не се вземат допълнителни мерки като по-добро управление на отпадъците и масови обществени кампании, популацията на плъхове ще продължи да нараства“, коментира екологът Георги Костов.

Можем ли да изкореним плъховете напълно?

Абсолютното изкореняване на плъховете е невъзможно, но контролът върху тяхната популация е реалистична цел. Според специалистите, градовете трябва да заложат на дългосрочни превантивни стратегии, вместо да разчитат единствено на отрови и капани.

„Нулева популация на плъхове е утопия, но това не означава, че трябва да приемем настоящата ситуация. Ако не действаме сега, проблемът ще стане още по-сериозен“, заключава Ричардсън.

С разрастването на градовете и затоплянето на климата, битката с плъховете ще става все по-голямо предизвикателство. Единственият начин да се справим с тях е чрез комбинация от съвременни технологии, повишена обществена осведоменост и по-добро управление на градската среда. Българските градове не са изключение – ако не се вземат навременни мерки, скоро може да се окажем с неуправляема криза с плъхове по улиците ни.

източник: meteobalkans.com