Астрономи създадоха триизмерна карта на т.нар. "локален горещ мехур" (LHB) - структура от горещ газ с температура над милион градуса, която обгражда нашата Слънчева система. Това постижение бе възможно благодарение на данни от eROSITA All-Sky Survey. Изследването разкри температурни разлики в мехура, показващи наличие както на горещи, така и на студени зони. Учените предполагат, че тези температурни различия може да са предизвикани от свръхнови - избухвания на масивни звезди, които периодично подгряват газа в балона и го разширяват.

В допълнение към тези открития, екипът забелязал, че балонът съдържа "междузвезден тунел", насочен към съзвездието Кентавър. Този тунел може да свързва LHB със съседен супербалон и вероятно е създаден от мощни звездни ветрове и изригвания на млади звезди. Концепцията за LHB не е нова - астрономите са запознати с нея от повече от 50 години. Въпросната кухина с ниска плътност е предложена, за да обясни фоновото рентгеново излъчване, което не може да пътува далеч през междузвездното пространство и бързо се поглъща от околния прах.

През 1996 г. учените забелязали проблем с теорията за LHB, когато открили, че рентгенови фотони с подобни енергии могат да произхождат от взаимодействието на слънчевия вятър с най-външния слой на земната атмосфера, наречен геокорона. Въпреки това, телескопът eROSITA, изведен в орбита през 2019 г. и позициониран на над 1,5 милиона километра от Земята, предоставя чисти данни без влиянието на рентгеновия "шум" от геокороната, което позволява по-точни наблюдения на LHB.

По време на наблюденията си, проведени в период на слънчев минимум, когато слънчевите ветрове са слаби, телескопът eROSITA успя да събере най-чистите изображения на рентгеновото небе досега. Разделяйки галактическия небосвод на над 2000 региона, учените установили температурни различия в LHB, като северното полукълбо на Млечния път е по-студено от южното. Проучването разкри, че газовият мехур се разширява предимно в посоката на най-малко съпротивление - далеч от галактическия диск, което е съвместимо с по-ранни открития.

Едно от вълнуващите нови разкрития е съществуването на "междузвезден тунел" към съзвездието Кентавър. Според физика Майкъл Фрейберг, благодарение на по-голямата чувствителност на eROSITA и усъвършенстваната стратегия за изследване, този тунел се откроява отчетливо. Учените предполагат, че той може да е част от мрежа от тунели с горещ газ, които преминават през по-хладните области на междузвездното пространство. Тези структури се формират чрез т.нар. звездна обратна връзка, включваща звездни ветрове и свръхнови, които значително влияят върху Млечния път.

Екипът създаде и триизмерна интерактивна карта на космическото обкръжение на Слънчевата система, включваща свръхнови, супербалони и междузвездни тунели. Един от тези тунели, наречен Канис Мейорис, вероятно свързва LHB с други съседни структури. Учените също така картографирали плътни молекулярни облаци на ръба на LHB, които могат да дадат представа за времето, когато нашето Слънце е навлязло в този регион с ниска плътност. Според изследователите Слънцето се е преместило в LHB преди няколко милиона години - миг в сравнение с възрастта на звездата.

Тези нови данни дават на учените безпрецедентна представа за нашата галактическа околност и ролята на звездите в нейното формиране.

източник: meteobalkans.com